Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 7

Хората сравнително отскоро бяха започнали да наричат Габриел „фермерът“ Оук. Една година преди времето, за което разказваме, след продължителни настойчиви усилия и с непрестанна упоритост той успя да наеме малка овцеферма и да развъди двеста овце. По-рано беше работил за кратко време като управител на имение, а още като момче беше помагал на баща си, стария Габриел, чак до неговата смърт, да гледа стадата на богати собственици.

Начинанието, предприето без ничия помощ, беше рисковано, а при това овцете още не бяха платени. Габриел Оук се намираше в критично положение и ясно съзнаваше това. Сега за него първата и най-важна работа беше агненето и тъй като овчарлъкът му беше занаят още от детинство, той благоразумно се въздържа да натовари с грижите по животните и пашата някой надничар или новак.

Вятърът продължаваше да блъска ъглите на къщичката, но звуците на флейтата секнаха. Появи се светъл правоъгълник, а след това в него — и фигурата на фермера Оук. В ръката си държеше фенер. Оук затвори вратата, слезе долу и остана на егрека близо двадесет минути. Светлината се появяваше и изчезваше, а лицето му се осветяваше или потъваше в мрак, в зависимост от това дали стоеше пред, или зад фенера.

Движенията на Оук бяха бавни и обмислени. Те издаваха спокойна сила и съответстваха на заниманията му в момента. Красотата е в здравето и никой не би могъл да отрече, че в отмерените му движения около стадото имаше своеобразна грация. Когато случаят изискваше, той можеше да мисли и действа с гъвкавия финес на гражданин, за когото това е напълно естествено, но неговата енергия — нравствена, физическа и умствена — бе статична и по правило не се влияеше от импулсите.

Един по-внимателен поглед върху земята наоколо, дори на бледата звездна светлина, показваше, че част от това, което би могло прибързано да се нарече пустеещ хълм, е била приспособена тази зима от фермера Оук за нуждите на важното му начинание. На различни места от клони и слама бяха струпани заслони, под които шаваха и шумоляха белезникавите сенки на кротките овце. Звънът на хлопатарите им, замлъкнал докато Габриел го нямаше, се появи отново, но вече по-мек и неясен, приглушен от пухкавата вълна на овцете. Това продължи, докато Оук се отдалечи от стадото. Той се върна в къщичката, понесъл едно новородено агънце. Краката му бяха като на голяма овца, а невзрачното хилаво телце бе сякаш на половината им.

Оук остави малкото живо клъбце върху наръч сено пред печката, на която беше сложено канче с мляко. После угаси фенера и осекна фитила. В стаята остана да свети една свещ, окачена на извита тел. Младият човек легна на твърдата постеля от няколко небрежно хвърлени на пода чувала, разхлаби вълненото си шалче и затвори очи. За по-малко време, отколкото е необходимо за несвикнал с физическа работа човек да реши на коя страна да се обърне, фермерът Оук вече бе заспал.

Къщичката бе уютна. Примамливата светлина на свещта и алените пламъци на огъня хвърляха весели отражения и радваха очите, макар и да осветяваха само сечива и съдини. В един ъгъл бе подпряна овчарска гега, а на лавицата до стената бяха наредени бутилки и тенекиени кутии с всякакви церове за овцете: спирт, терпентин, смола, магнезий, рициново масло, джинджифил. На триъгълна лавица в другия ъгъл имаше хляб, бекон, сирене, бутилка сайдер и чаша. До провизиите бе флейтата, чиито звуци допреди малко бяха развличали самотния овчар. Къщичката се проветряваше от две кръгли дупки с подвижни дървени капаци — досущ илюминатори на корабна каюта.