Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 6

Небето бе удивително ясно и блещукането на звездите напомняше пулсирането на общо тяло с едно голямо сърце. Вятърът духаше точно към Полярната звезда, а след залеза Голямата мечка се бе извъртяла на изток и сега се намираше под прав ъгъл към меридиана. Разликата в цвета на звездите — за която в Англия често се говори, но много рядко се вижда — тук беше ясно забележима. Царственото сияние на Сириус пронизваше очите със стоманен блясък, Капела беше жълта, Алдебаран и Бетелгейзе светеха огненочервени.

Когато в такава ясна нощ човек се изправи на самотен хълм, той почти осезаемо чувства движението на земята от запад на изток. Усещането е предизвикано от величественото придвижване на звездите, което се долавя, ако стоиш няколко минути неподвижно или се вгледаш внимателно. Създава се от вятъра или от самотата. Но каквато и да е причината, впечатлението, че плуваш заедно със земята сред безкрая, е ярко и незабравимо. „Поезия на движението“ е често употребяван израз. За да изпитате това върховно удоволствие, е нужно само да застанете на някое високо място в полунощ и след като първо сте се разграничили от огромната маса на цивилизованото човечество — която като цяло гледа пренебрежително и равнодушно на подобни действия в този час на нощта, — дълго и безмълвно да наблюдавате собственото си движение сред звездите. Трудно е след такава нощна гледка да се върнете обратно на земята и да повярвате отново, че човек е мъничък и слаб, загубен сред вселената.

Изведнъж на това място под небето се разнесоха необичайни звуци. Те предлагаха чистота, каквато воят на вятъра не притежаваше, и последователност, която не се срещаше никъде в природата. Това бе флейтата на фермера Оук.

Нещо сякаш заглушаваше тази мелодия, пречеше й да прозвучи с пълна сила и да се разпростре на воля. Звуците долитаха от ниска тъмна постройка до живия плет, окръжаващ буковата гора — овчарска къщичка, чието предназначение непосветеният трудно би отгатнал.

Цялостната картина създаваше впечатлението за малък Ноев ковчег върху един малък Арарат. Формата доста точно следваше традиционната, ревностно възпроизвеждана от майсторите на играчки, благодарение на които се запознаваме с нея още в най-ранно детство и я помним до края на живота си. Къщичката стоеше на малки колела, които я издигаха на около един фут. Такива къщички подслоняваха овчарите през сезона за агненето, когато те не биваше да се отделят от стадото дори и през нощта.