Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 8

Съживено от топлината, агънцето се разблея и както става с чакани звуци, те веднага проникнаха в съзнанието на Габриел. Пробуждайки се мигновено от най-дълбок сън с лекотата, забелязана при обратното действие, той погледна часовника си и видя, че часовата стрелка отново се бе разхлабила. Габриел сложи шапката си, взе агънцето и го изнесе навън. След като остави мъничкото същество при майка му, той се изправи и започна внимателно да оглежда небето, за да определи часа по разположението на звездите.

Сириус и Алдебаран, сочещи към неспокойните Плеяди, бяха в средата на южното небе, а между тях, извисено над края на хоризонта, величественото съзвездие Орион блестеше ярко, както никога досега. Кастор и Полукс блещукаха спокойно над меридиана: мрачният празен квадрат на Пегас пълзеше на северозапад; високо в небето над хълма като лампион над голите дървета искреше Вега, а в най-горните клони изящно се вплиташе косата на Касиопея.

— Един часът — отбеляза Габриел.

Той съзнаваше, че в живота му има известно очарование. Сега, след като беше използвал небето като полезен инструмент, Габриел започна да го наблюдава одобрително, сякаш гледаше прекрасно произведение на изкуството. За миг той беше сякаш развълнуван от завладяващата самота на тази сцена или по-точно от пълната й непричастност към всичко, свързано с човешки взор и слух. Сякаш хората, борбите им, мъките им, радостите им въобще не съществуваха, като че ли на тъмната половина на земята освен него нямаше друго мислещо същество; той си представяше, че всички останали са се пренесли на огряното от слънцето полукълбо.

Изправен, с широко отворени очи, погълнат от разсъжденията си, Оук внезапно осъзна, че това, което преди малко бе помислил за звезда сред клоните, беше всъщност изкуствена светлина, и то съвсем близо.

Ако се окаже съвсем сам в нощ, когато би предпочел да е сред приятели, човек се плаши. Но когато интуицията, сетивата, паметта, сравненията, фактите, правдоподобността и основанията — тоест всички възможни доказателства в арсенала на логично мислещите хора — се обединят, за да убедят съзнанието, че е съвсем само, много по-смущаващо за него е да открие близо до себе си някакво тайнствено присъствие.

Фермерът Оук навлезе в гората и се запромъква през ниските клони към заветния склон на хълма. Той видя една тъмна издатина и си припомни, че тук, на вкопана в склона площадка, имаше обор от насмолени дъски, наковани отпред към подпори. Тези дъски образуваха покрив, който отзад постепенно се сливаше с наклона. През продълговатите и кръгли пролуки на покрива и стените струеше светлина, която бе привлякла вниманието му. Оук пристъпи, легна досами покрива и долепи око до една пролука, през която можеше да вижда ясно какво става вътре.