Читать «Далече от безумната тълпа» онлайн - страница 9

Под навеса се бяха приютили две жени и две крави. В едно ведро димяха попарени трици. Едната жена беше по-възрастна. Другата беше млада и хубава. Тъй като тя беше точно под него и Оук я гледаше в обща перспектива, така както Милтъновият Сатана е видял Рая най-напред, не можеше да разбере как изглежда лицето й. Тя не носеше боне, нито шапка, а голяма пелерина, небрежно наметната и върху главата й.

— Скоро ще се върнем у дома — проговори по-възрастната жена, като се оглеждаше с ръце на кръста. — Мисля, че Дейзи ще се пооправи. Доста ме изплаши, но ако се съвземе, няма да съжалявам, че си прекъснах съня.

Младата жена, чиито клепачи явно се затваряха при най-кратката пауза в разговора, се прозя спокойно и Габриел, сякаш заразен, раззина уста в съчувствена прозявка.

— Ех, защо не сме богати. Щяхме да можем да наемем работник за тези неща — отвърна тя.

— Но като не сме богати, трябва сами да си вършим работата — каза другата. — Затова, ако останеш, ще трябва да ми помагаш.

— А шапката ми все пак изчезна — продължи по-младата. — Вятърът я отнесе през плета. Уж слаб вятър, а я отнесе.

Кравата, която стоеше неподвижно, беше девонска порода и тъй равномерно оцветена в червено от главата до опашката, сякаш е била натопена в червена боя, а дългият й гръб бе съвършено плосък. Другата беше пъстра, на сиви и бели петна. Сега вече Оук забеляза до нея малко теленце — на не повече от един ден. То гледаше двете жени с неразбиращ поглед, което показваше, че все още не бе привикнало със собственото си зрение. Теленцето често се обръщаше към фенера, който инстинктивно вземаше за луната. Очевидно неговият незначителен житейски опит още не бе имал време да поправи грешката му. Напоследък Луцина имаше доста работа сред овцете и кравите на Норкомбския хълм.

— Трябва да купим овесено брашно — каза по-възрастната жена. — Триците са на свършване.

— Да, лельо. Утре, веднага щом съмне, ще ида с коня.

— Но ние нямаме дамско седло.

— О, аз мога да яздя и на другото, вярвай ми.

Като чу това, Оук пожела да задоволи любопитството си и да види лицето на младата жена. Но пелерината пречеше. Когато гледаме отблизо и хоризонтално, преценката ни за формите и цветовете е доста по-реална. Но сърцето на Габриел жадуваше богиня. От известно време у него назряваше необходимостта да запълни една все по-нарастваща пустота. И ако очите му можеха още от самото начало да видят лицето на младата жена — красиво или не чак толкова, — от необичайната позиция, която предоставяше пълна свобода на въображението, те щяха да задоволят желанието на сърцето. От непознатата жена копнежът извайваше красавица.

По някакъв каприз на природата — която като грижовна майка, въпреки заетостта си, отделя време да ощастливи своите деца — младата жена свали наметката и върху червения жакет се разсипаха черните й коси. Оук веднага позна героинята от жълтата каруца, със саксиите мирта и огледалото: казано по-прозаично, това бе жената, която му дължеше два пенса.