Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 164

— Това не е вярно! — нервно възкликна той.

— Не се вълнувайте. При другите положението е още по-фрапантно! Е, Динев, защо не четете?

В отговор се получи истински бунт. Наскачаха от креслата с викове:

— Не искаме! Стига вече! Късно е! Да си вървим!

За да ги усмири, Скарлатов пак почука по чашата.

— Господа, вие не ме зачитате! Вие пренебрегвате моето гостоприемство, а това може да ме ядоса… Седнете! Никой тая вечер няма да мръдне оттука!

Изведнъж настъпи тишина и миг след това един от поканените каза:

— Е какво, като знаеш действителния капитал и печалби?! Ти си постъпвал по същия начин!

— Само че аз си отивам от този елитен кръг… И господине, помислете си само: Вашата банка е на възраст около петнайсет години и през цялото време сте плащали на държавата данъци върху сума, намалена до степен на просяк. Е, ако например съобщим официално тези данни, ще стигне ли целият Ви сегашен капитал да издължите неизплатените суми заедно с лихвите и глобите?

— Ти това няма да направиш!

— Така ли? — опъна се Скарлатов. — А за какво, дявол да ви вземе, ще ви давам безплатна вечеря?! Динев, поканете останалите!

Той отиде до вратата и въведе Ризов с трима редактори от вестника.

— Седнете, господа журналисти, каква радост!…

Но те останаха прави.

— О, ние бързаме, чака ни работа тази нощ…

— Жалко, че елитът на българската преса не може да празнува с елита на българската икономика… Но добър е бог, той пак ще ни събере…

— Господин Скарлатов — каза Ризов. — Ето ви шпалтите от първата страница на вестника, както благоволихте да поръчате рекламата.

Той бързо раздаде отпечатъци от шпалтите на всички. Скарлатов прочете на глас:

— От утре Търговска банка Скарлатов и син покачва лихвения процент на влоговете с три процента, а лихвеният процент на кредитите спада с два процента. Доволен съм, господа редактори! Много хубаво сте оформили първа страница! Цяла България ще разбере!…

— Скарлатов, но това е самоубийство! — извика един от гостите.

— Та не е ли все едно къде ще отидат парите ми? Аз мога да издържа поне една седмица, за разлика от вас!… Пък и моите изчисления показват, че ако всички тук присъстващи бъдете разорени и парите ви дойдат в моята банка, аз ще се измъкна от кризата, въпреки идиотските лихви. Вярно, ще ми бъде безкрайно мъчно, но вие ще бъдете… как да кажа… трупове. Но какво да се прави — живот!… Днес аз, утре вие, или обратното!…

Един от присъстващите започна да къса страницата. Останалите го последваха.

— На ти на тебе, на, на…

— Господа, не бъдете деца! — извика Ризов. — Това са само шпалти. Редакцията е в пълна бойна готовност. След два часа вестникът ще е отпечатан. Достатъчен е телефонен звън…

Погледите на всички се отправиха към телефона на масичката до завесите. Ризов се запъти към него, но един го изпревари, яростно скъса жицата, като удари апарата в земята и почна да го тъпче с крак.