Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 162

Неделев бе вече дошъл. Изглеждаше мълчалив и угнетен. Скарлатов, облечен в смокинг, с пура в уста и усмивка на лицето, се смеси с гостите, върнал цялата си аристократичност и учтивост. В дъното ги чакаше голямата маса, отрупана с цветя и скъпи сервизи. На по-малки маси към прозорците бяха сервирани мезетата и коктейлите. Всеки от тия хора бе типичен българин, страстен обожател на кьорсофрата. Те изпитваха радост. В продължение на години Търговската банка висеше над главите им като дамоклев меч, готов да пререже тънкия им врат. Сега те се чувстваха свободни и уверени в банкрута на Скарлатов. В понеделник многобройните му клиенти акционери и индустриалци щяха да изтеглят своите влогове и ценни книжа, за да ги внесат в техните банки. Печалба без никакъв риск, защото Карасулиев благородно се отказа от своя дял в нея. Цареше всеобщо задоволство. Това, че самият Скарлатов ги покани, те не можеха да си обяснят по друг начин, освен чрез неговата странност и налудничавост. Той винаги е харчил като аристократ и този гуляй в тяхното съзнание беше естествен финал на Скарлатов, финал ярък, с фойерверки, подобно на римските патриции, приготвящи се да умират, подобно на масовите гуляи в Херкулан и Помпей преди затрупването им от лавата. Ядеха и пиеха без мяра; без всякакво възпитание. Охранени, нагли, със зли, ненаситни очи, те даже не обърнаха внимание, че Карасулиев не е сред тях. Просто го бяха забравили. Един провинциален банкер се приближи:

— Е, Скарлатов, това е да загубиш с чест!

— Вероятно ще се запилея по Америка, там ще си опитам късмета… — отвърна Борис с усмивка.

Друг го хвана за ръката.

— Продаваш ли вилата?

Скарлатов, все така любезен, отговори:

— Смятам засега да я оставя…

— Имай ме предвид като кандидат!

Директорът на Северната банка сериозно и делово му предложи:

— Моята салонна гарнитура беше най-хубавата в София! Стара, австрийска изработка! Но бих купил твоите френски мебели… Ще ми ги продадеш ли?

Борис уклончиво каза:

— Определил съм ги за музея… Извинявайте, господа, за момент…

Той излезе от салона. В коридора го чакаше Туше Динев.

— Всичко е готово! — докладва той.

— Затворете и заключете входната врата! От този момент никой да не влиза и излиза!… — заповяда Борис.

Глава седма

Скарлатов се върна при гостите и ги покани да заемат определените им с картончета места. Изчака всички да седнат и последен зае своето кресло — нарочно избрано по-голямо и по-високо като трон, така че да надвисне подобно лешояд над плячката. Леко почука чашата и настъпи тишина. Той стана и заговори: