Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 14

— Толкова ли далеч са стигнали?

— Много по-далеч, отколкото можете да си представите! Списъците са готови. Жертвите са набелязани. Липсва поводът, който не е проблем.

— Мястото в Банката винаги те чака!

— Искам да започна самостоятелна работа. Ще отворя частно детективско бюро, ако, разбира се, сте съгласен.

— По принцип нямам нищо против, но при мен ще си по-спокоен, а може би и материално по-добре.

— Шефе, в сърцето на всеки македонец се крие мечтата сам да си е сайбия на дюкяна. Работата в полицията ми позволи да събера сведения от най-различен характер, за най-различни хора. Настъпва времето, когато трябва да продам стоката. А тя е толкова много, че ще стигне за години наред. Естествено, и за в бъдеще ще водя работата на банковото разузнаване.

— Щом си решил да имаш свой дюкян, ще ти бъдем клиенти, разбира се, с предимство, ако нямаш нищо против. Как практически ще осъществиш начинанието си?

— Господин Кюлев ще ми помогне.

— Имаш добър капитал в Банката — напомни му Борис.

— Няма да посягам на него. Той е дълбок запас в случай на авария.

Влезе Неда и каза:

— Обеда е сервиран.

— Нека първо Кюлев дойде тук! — каза Скарлатов.

Появи се Кюлев, стреснат и малко уплашен.

— Затворете вратата! Няма да разговаряме като гълъбари.

Динев се обади:

— Аз казах на шефа.

Кюлев се изкашля.

— Е, сипи още една мастика, само че малко. Зетко, и аз ликвидирам дюкяна. Туше ще се настани в него.

— Под наем?

— Не. Давам му го халал! Млад, способен мъж. Да му е хаирлия!

Скарлатов искрено се учуди. Не очакваше такава щедрост от скъперника Кюлев, а още по-малко дружба между тези двама души. Може би се е завързала от заключителната част на аферата със златото.

— Все пак Вие ме изумявате. Нали, ако не работехте, щяхте да умрете?… Това са Ваши думи!

— Вече съм на години. Яна расте. Не искам да запомня дядо си като прост сарафин, а като стабилен, стар и уважаван търговец, какъвто бях и съм!

В думите му имаше гордост и достойнство. Той знаеше цената си и искаше внучката да запази добър спомен от него.

— О, значи това е причината да се обличате като паун!…

— Истинският търговец, зетко, и гол да го пуснеш в арабската пустиня, ще се оправи. Аллах керим, в тия години натрупах толкова, колкото хабер си нямаш! Един ден ще разбереш, Яна също! Няма да повторя грешката с дъщеря си!

Кюлев изхлипа. Извади носна кърпа и дълго се секна.

— Е, тогава, честито! — каза Борис.

Той стисна ръката на Динев, след кратко колебание и на Кюлев.

— Да тръгваме, обеда ни чака!

Туше извади от вътрешния джоб на сакото една тънка брошура, сложи я така, че заглавието остана захлупено.

— А това какво е?

— Вчера конфискувахме всичкото издание от печатницата! Взех една. Може би ще Ви заинтересува…

Тримата влязоха в трапезарията. Там ги чакаше цялото домочадие.

Глава трета

Два часа по-късно колата на двора бумтеше напълно готова. В кабинета Динев слушаше последните инструкции на Скарлатов.