Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 13
Свобода Бъчварова
— Исках само да ти обясня… Вината е моя. Другите не закачай!
— Така ли? Още един самокритично настроен! В какво се състои вината Ви?
— Аз донесох гълъбите, аз ги купих.
— И ще ги носите дар на йерусалимския храм, жертва за очищение? Но понеже вече не съществува, искате да превърнете Банката в гълъбарник. Особено държа да ми осерат покрива! Така патината му ще стане автентична.
— Яна много искаше гълъби.
— Яна Ви е настойник? Вие, господин Кюлев, трябва особено много да слушате Яна! Тя със своя шестгодишен опит ще Ви напътства и води към светли бъднини! И ако не сте много палав и станете послушен, повече за Вашето възпитание не може и да се желае! Искате ли една мастика?
— Ако ти искаш?
— Седнете, господин Кюлев… Толкова е приятно да си във вдетинена среда. Това облагородява. И така, наздраве!
— Наздраве!
— Вие, освен от нумизматика и злато, и от гълъби ли разбирате?
— Не. Яна разбира.
— И каква задача Ви възложи?
— Аз купих една двойка преметачи и една двойка качулати.
— Простете, господин Кюлев, но с терминологията на гръбначните животни не съм много запознат… Как ще звучи на латински преметач?
— Не знам.
— Е, одобри ли Яна Вашата покупка?
— Единият от качулатите едва накуцва, но тя го забеляза, аз не!
— За един търговец от Вашата класа това е падение! И аз да съм на Янино място, бих се възмутил.
— Вече й мина.
— Друг път бъдете внимателен, не я нервирайте! Преди всичко я слушайте! Все още не всичко е загубено във Вас!
— Пусни ме, моля ти се, да ида в кухнята…
— И последно — какво правеше Спас на покрива?
— Ами отвори капандурата. Там ще гледаме гълъбите.
— Вие ли го накарахте?
— Не, Яна.
— Браво! Напредвате! Във Вас и в Спас има бъдеще. С такъв педагог като Яна ще се качите на Луната!
Кюлев се надигна. Преди да излезе, се обърна към Туше Динев.
— Ела за малко…
Двамата излязоха пред учудения му поглед. Динев се бави доста, но Борис не искаше повече да се заяжда и го попита:
— Добре ли чух, подал си си оставката от политическата полиция?
Той кимна с глава.
— Това е за мен изненада. Така лесно се отказа от една фикс-идея в твоя живот. Положи неимоверен труд. Полицейската школа в Париж. Кариера в България… И щом стигна високия пост, който ти откриваше нови хоризонти, изведнъж захвърли всичко. Защо?
— За мене не е неочаквано. Много отдавна мисля по този въпрос…
— Откога?
— От септемврийския метеж насам…
— Имаш трудности?
— Никакви!
— Тогава, не разбирам…
— Шефе! Като започнеш от краха при Добро поле през 1918 година, Владайското въстание, деветоюнския преврат, септемврийския метеж — това е перманентна гражданска война!…
— Но сега е спокойно.
— Не съм на Вашето мнение! В момента и двете страни усилено се готвят. Шест години гражданска война, навлизаме в седмата! И тя, според мен, е решаващата. Няма по-страшно нещо за един народ от гражданска война! Води до пълно и окончателно разпадане на нацията! Натрупват се страшни престъпления и един ден трябва да се плащат…
— Уплаши ли се?
— Не е точната дума… Беше каквото беше! Повече не искам! Поне нямам вече никакви илюзии! Полицията е само жалък помощник за военната клика. А властта е тяхна и ножа е в ръцете им.