Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 12

В кабинета му влезе Туше Динев. Борис искрено се зарадва. Видя му се малко странно облечен — с военна мушама и груби туристически обувки.

— Монблан ли ще изкачваш?

— Отивам при Вегенел.

— Не очаквах, че толкова бързо ще уредиш въпроса с отпуската си.

— Не беше проблем.

Скарлатов позвъни за секретаря.

— Нека дойде Спас!

Секретарят се усмихна и каза:

— Изглежда е зает с друго.

— Колата ли поправя?

— Не, качил се е на покрива.

— На Банката?!

Секретарят кимна с глава.

— Странни работи стават тук!… Но да тръгваме, Динев, нали ще ми правиш компания за обед? — и си помисли колко рядко обядваше.

Двамата изкачиха мраморните стълби към горния етаж. Никой не ги посрещна. Още от коридора се чуваше високия глас на Яна, която изтича от кухнята, видя ги и веднага се скри. За учудване на Борис се появи Кюлев. Той посещаваше често дома му, но не по това време. Старецът смутено се изкашля и ги поздрави. В коридора излезе и Неда, погледна към него и цялата се изчерви. Някъде отгоре се носеха ударите на чук.

— Не ме очаквахте, нали?

Неда нищо не каза.

— Едната половина от домочадието ми е на покрива, а другата е онемяла. Все пак, бихте ли ми обяснили?

Но вместо да отговори на въпроса, Неда попита:

— Веднага ли да сервирам?

— О, не. Не се безпокойте! Ще почакам. Ние с Динев сме в библиотеката. И нека коминочистачът слезе при мен или да извикам пожарната команда да го свали от покрива!…

Двамата влязоха в библиотеката.

— Съблечи се тук, Динев. Изглежда е тежко да имаш семейство… Как беше: „Кой за деца плаче, за очи да плаче!“…

Динев се усмихна. Свали мушамата и седна.

— А сега да пием! Ти си напълно свободен човек и не направи глупавата грешка да се ожениш…

— Но направих други, далеч по-големи!… Сега съм убеден, че Негово превъзходителство беше навремето прав, като ми казваше, че единственото свястно нещо в живота, което можех да постигна, е да имам семейство и деца!…

— Съжаляваш ли?

— Каква полза!…

— Днес си настроен самокритично. Виждам те в нова, непозната светлина. Наздраве! — чукнаха се, а после Динев каза:

— Днес аз си подадох оставката от политическата полиция.

Скарлатов искрено се учуди. Само това не очакваше. Искаше да разбере повече, но на вратата се почука. Показа се Спас, целият изцапан и побелял от прах и вар, с тесла в ръка.

— Приготви колата! Тръгвате с Динев при Вегенел! И какво правеше на покрива?

Когато искаше, Спас можеше изразително да мълчи.

— Така, още един глухоням… Свободен си!

Той тъкмо напусна и на вратата отново се почука.

— Е, ще хвърля вече чашата! — викна Борис.

В библиотеката тихо се промъкна Кюлев и застана прав и смутен.

— Играе се някаква невероятна пиеса, на която се мъча да отгатни съдържанието. Е, господин Кюлев, и Вие ли сте глухоням?