Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 16

— Помислих, че сте зле. Викахте. Извинявайте, господарю.

Той погледна стенния старинен часовник. Дълго се бе мъчил насън.

— Телеграма от Туше Динев — каза Неда.

Скарлатов се надигна. Съобщаваше му, че Вегенел има тумор на мозъка. Състоянието му е критично. Професорът очаква най-лошото в близките дни. Борис се замисли за Вегенел. Докато някога като млад се отнасяше пренебрежително към старите хора, с течение на времето се проникна от уважение към тях. Може би причината бе баща му, а може би това, че и той трупаше години и ако съдбата решеше, един ден щеше да стигне до старост. Какво ли щеше да му донесе тя?…

Борис извика телеграфиста по телефона. Той дойде след петнайсетина минути. Подаде му текст за телеграма до сестрата на Вегенел в Австрия, а после й телефонира да пристигне по възможно най-бързия начин. Повече от това не можеше да направи. Но въпреки действията, които извърши, той още не беше в състояние да се отърси от впечатлението на току-що прочетената книга. За пръв път му мина мисълта, че нещо в тази страна е станало непоправимо и чак сега, благодарение на Матов, той проглежда. Големите събития обрулиха като буря тази измъчена страна, и той, както всички, ги прие подобно поредното природно бедствие. Сега вече не беше сигурен, че е точно така. Не е природно бедствие, а нещо неумолимо. Започваше нова ера, ера на пълно господство на държавата с нейния апарат за подтисничество. И както винаги отдалеч почувства опасността не за себе си, а за Банката. Ерата на свободната търговия, на свободната конкуренция, на личната инициатива, ако щеш и на известна етика в търговията, си отиваше безвъзвратно. Едно чудовище се надигаше на хоризонта и то щеше да погълне всичко това. Щеше да го подчини на своите цели, включително и неговата Банка. Един от постулатите на Марксовата теория за примата на икономиката във всички обществени явления се разколебаваше. Предвидял ли бе Маркс този фактор, наречен „власт“?… Не бе ли Властта главният двигател? Без да иска, направи аналогия със злото. Така както някои философи смятаха, че то е субективно, че обективно зло не съществува, така и той досега схващаше властта — по-малко или повече зла, — но субективна по своята същност. Тогава къде е изходът? И в този миг за пръв път с цялото си същество той усети, че навлиза в друго време, където плътно се стеле мракът на Властта.

Телефонът иззвъня. Той целият се стресна и грабна слушалката. Обаждаше се Неделев. Попита го какво е предприел за Вегенел. Борис му каза, а после избухна:

— Ако толкова сте загрижен, защо не заминахте за Рила?!

— Ще чакам тук. Близките му се нуждаят от моята помощ.

— Какво човеколюбие!

Неделев пожела да се видят веднага. Скарлатов рязко отказа и за да прекъсне неприятния диалог, добави: