Читать «Земя за прицел: Гонитбата» онлайн - страница 11

— Те няма да смеят да посегнат на американски журналист. Вие сте известно име, мистер Маркъм. Те се боят от Вас.

— Така ли? Един агент ме чака пред Вашата банка…

— Утешете се, че не сте единственият.

— Всъщност какво става, господин Скарлатов, в тази измъчена страна?

— Нещо ужасно, което тепърва предстои.

Борис с горчивина помисли за смазаното обществено мнение, за това, че чужденците трябва да сочат истината и да отстояват правата му. А после без всякаква логика, във внезапен порив и чувство на безсилие пред властта, той каза:

— Мистер Маркъм, ако Ви трябва по-голяма сума, аз ще Ви я дам! Ще я върнете, когато можете. Лихва няма да Ви взема! Все пак Вие, за разлика от нас, вършите нещо, каквото и да е то!

— Ако се наложи, ще се възползвам от любезното Ви предложение.

— Бих бил радостен да Ви помогна с каквото мога!

Маркъм помълча и после добави:

— Господин Скарлатов, аз в момента имам съвсем частен проблем.

— Кажете го, мистер Маркъм.

— Една англичанка пристигна от Индия. Била е дълги години преподавателка по английски някъде далеч в Хималаите, към границата на Непал. Напуснала е страната по лични съображения. Пристигна тук и потърси нашата помощ.

— Казахте, че е англичанка?

— Там е трудността. Тя е протестантка, с други думи — християнка като нас, но британска поданица и ние нямаме право да я назначим в колежа или където и да е в нашата американска мисия. А тя не иска да се връща в Англия.

— Предполагам знаете отношението към протестантите в България…

— Като към чумави, както казвате вие… И все пак, бихте ли ми дали някакъв съвет? Тя владее езици. Би била прекрасна секретарка.

— Трябва да Ви разочаровам, мистер Маркъм. В България не е прието да се назначават секретарки по много причини. Ще ми отнеме много време, ако Ви обясня.

— А кореспондент?

— Работата на кореспондент върши моят секретар. Писмата диктуваме лично аз или господин Неделев на съответния език. Честно казано, кореспонденцията е минимална. Връзките ни с чуждите банки също. В момента България е в криза не само политическа, но и икономическа…

— Простете, господин Скарлатов. Бях нахален. Още веднъж Ви благодаря за Вашата отзивчивост.

Секретарят, току-що завършил американския колеж, изпрати мистер Маркъм като стар познат. Работеше отскоро в Банката, владееше добре и немски език, а също машинопис и стенография. Бе син на търговеца Христов, в миналото всепризнат доайен в житната търговия, който живееше от лихвите на немалкия си капитал, вложен в Банката. Скарлатов го прие на работа по молба на баща му. Беше мълчалив, стриктен, отличен работник, но Борис знаеше, че няма да остане дълго време тук. Банката бе само едно стъпало в кариерата му.

Борис изведнъж се почувства притеснен и стана от бюрото. Взе да се разхожда напред-назад. Кабинетът му се струваше все по-тесен. Чувстваше се като в луксозна килия. И друг път бе изпитвал това усещане. Ако някога построи нова банка, кабинетът му ще представлява един дълъг коридор с дебел килим, врата на единия край, бюро в другия и нищо повече! Но къде да иде? На разходка? Навън е мъгла и студ. При Неделев? О, имаше да поговори и с какво да го ужили, като си излее гнева! Но не си струваше! Знаеше, че той е недосегаем за каквито и да било чувства, както броненосците, когато се свият на кълбо. Други срещи за днес нямаше.