Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 30

— Преди летяла ли си с такава чиния? — нехайно попита Рип.

Чарли се усмихна.

— Не.

— Летяла ли си с различни видове самолети?

— С повечето тактически машини във военновъздушните сили и с пет-шест вида хеликоптери.

— Басирам се, че за да станеш пилот изпитател трябва много да си учила, а?

— Това е тясно специализирана област. Имам и магистърска степен по авиоинженерство. Затова Майк понякога е сприхав. — На устните й се изписа бегла усмивка.

— И аз съм изкарал няколко курса по авиоинженерство — осведоми я Рип.

Чарли само кимна и отметна един косъм от челото си.

Той посочи летящата чиния.

— Едва ли ще ти е трудно да пилотираш такова нещо.

Тя наклони глава и погледна кораба така, сякаш преценяваше забележката му.

— Не би трябвало да е чак толкова трудно, ако всички системи работят нормално и имаме наръчник — съгласи се жената. — Не всичко ще може да работи, естествено. Няма никакъв шанс, даже едно на милион.

— Сериозно ли говориш? Би ли могла да пилотираш кораба?

— Не. Освен ако не разполагаме с екип марсианци, които да го проверят, ремонтират, обслужат и да се подпишат, че е в изправност. И непременно искам да прочета наръчника — не пилотирам нищо, без да съм прочела упътването.

— Пфу!

— Това е един от най-важните ми принципи.

— Върха! Само две незначителни възражения. Това ми харесва.

Той се опита да си представи какво ще е да пилотира летящата чиния с наръчник в ръка.

— Оня твой майор… басирам се, че е адски печен пилот — след малко каза Рип.

— Той проектира самолетите, а не ги пилотира — поправи го Чарли малко кисело, както си помисли младежът.

Той й се ухили. Жената успя да се поусмихне в отговор.

— Между другото, защо напусна армията?

— Видът ми с униформа просто побъркваше Майк.

— Хмм…

— Беше време… да продължа напред. След шест месеца постъпвам на работа в „Локхийд Мартин“. Военновъздушните сили ме помолиха да остана в групата за проучване на НЛО, докато успеят да ми намерят заместник.

— Ясно.

— Извинявай, че ти досаждам. Животът ми е адски объркан.

— И точно с какво се занимава групата за проучване на НЛО?

— Проучваме всичко, каквото можем. Пишем доклади. Развенчаваме митове.

— Съществуват ли НЛО?

— Това е секретна информация — отсече Чарли Пайн.

— Властите се занимават с тия неща от петдесетина години, нали?

— Горе-долу толкова.

— Струва ми се, че е редно да ни кажат нещо след толкова много време.

— Ако решат, навярно биха могли.

— Вероятно има много летящи чинии, за да оправдаят харченето на такива пари.

— Много хора смятат, че са виждали летяща чиния — призна тя.

— Вие виждали ли сте други летящи чинии? В Невада или изобщо където и да било?

На лицето на Пайн отново се изписа усмивка.

— Доколкото знам, не. Разбира се, ако бяхме виждали и ти кажех, щеше да се наложи да те убия.

Рип спокойно се усмихна.

— Може би трябва да ти викаме Чарли Менсън.

— Майтапя се, естествено.

— Готина си — рече й Рип. — За по-възрастна жена.

Чарли Пайн потърка сместа от прах и пот по челото си. Да седи в пустинята пред летяща чиния заедно с влюбчиво хлапе! Тя погледна австралийските войници, широкополите им шапки и автоматите и изскърца със зъби.