Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 29

— Не съзнавате какво говорите — настоя полковникът. — Цивилизацията не е готова за такива знания.

— Така казал и папата на Галилей преди три века и половина — изсумтя археологът. — Глупости!

— Струва ми се, че губите този философски спор, полковник — весело рече Шарки. — Елате, господин професор.

Австралиецът го прегърна през рамо и го поведе към летящата чиния.

Започваше да става горещо. Странно, но когато работеше, измерваше, разбиваше скалата с пневматичния чук или местеше лагера, Рип не забелязваше зноя. Сега седеше на сянка със скръстени ръце и пустинната жега го потискаше. Тя го обгръщаше, караше го да се задъхва и да се облива в пот.

Същото се отнасяше за всички останали, които седяха под зоркия поглед на техните австралийски приятели. Тия персони като че ли от доста време не бяха виждали баня и чисти дрехи, но оръжията им изглеждаха отлично поддържани. Руски автомати, британско снаряжение, автоматични пистолети… явно бяха готови да водят малка война. За щастие не насочваха оръжията си към никого. Автоматите висяха на раменете им или бяха отпуснати в скутовете им, пистолетите бяха прибрани в кобурите.

И все пак бяха нащрек. Изглежда нямаха нищо против американците да се мотаят наоколо, но когато се събираха по двама, получаваха лаконични предупреждения.

— Мислиш ли, че професорът ще издаде на Шарки всички тайни? — обърна се Рип към Хааген.

— Та той не знае нищо!

— Не биваше да се държи толкова приятелски с оня човек.

— Австралиецът щеше да проучи летящата чиния със или без професора. Така поне докато Солди е там, няма да разбият нищо.

— Ти си неизлечим оптимист — обади се Бил Тагарт.

— Стига си мърморил — отвърна Дъч. — Не съм в настроение. Пък и…

Рип ги остави да се дърлят и се приближи до Чарли Пайн.

— Горещ ден, а?

Тя го погледна и не отговори.

— Какво мислиш за летящата чиния? — след малко попита Рип.

— Не знам какво да мисля. Седя тук и се опитвам да реша.

— Адски е стара.

— Да — измърмори Чарли.

— Забеляза ли нещо странно? — тихо попита той.

— Какво имаш предвид?

— Ами чудехме се защо се е озовала в оная скала. Може да е имало някаква повреда. Как мислиш?

— Възможно е. Снощи имахме време само за съвсем повърхностен оглед.

— Любопитен съм какво сте открили вие като специалисти. Как работи това нещо?

— Мога само да гадая.

— Колесниците са без колела. Корабът трябва да излита вертикално.

Чарли Пайн се замисли.

— Ще ми се някой ден да летя с него.

— Можете ли да определите за какво са всички ония лостове и копчета?

— Това ще е по-лесното — отвърна тя. — Странно, като се замислиш, съвсем различни култури стигат до еднакви отговори на инженерни проблеми. Пултовете за управление трябва да дават възможност на пилота да управлява кораба. Как функционират системите, как се задействат, какво контролират пултовете — ще ни трябват седмици и месеци, за да отговорим на тези въпроси.