Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 28

Рип Кантрел смаяно поклати глава. Ако не знаеше истината, може би щеше да се изкуши да повярва на майора.

— Е, знаете ли какво — явно развеселен, рече новодошлият. — Няма да споря по формални въпроси. Такива подробности са за началството. Дойдохме да видим това нещо и тъкмо това ще направим. Сега седнете, млъкнете, внимавайте в картинката и ще се разбираме чудесно. — Той се озърна към другите американци. — Това се отнася за всички ви.

Рижия се обърна към двамата мъже зад него. Те носеха бели ризи с къси ръкави, тъмни очила и джобни протектори. В ръцете си държаха камери и лаптопи. Откакто Рип ги забеляза, не бяха откъснали поглед от летящата чиния.

— Ето я — каза Рижия. — Действайте.

Двамата забързаха към кораба и се разминаха с Чарли Пайн и полковник Уест, които двама от новодошлите водеха към лагера. Явно им бяха взели оръжието — кобурите им бяха разкопчани.

— Професор Солди? — Рижия погледна археолога, който седеше на пясъка с лула в устата.

— Аз съм.

— Приятно ми е да се запознаем, господине. Казвам се Шарки. — Той протегна ръка и помогна на учения да се изправи. — Бихте ли дошъл с мен, за да ми обясните какво сте научили за тази летяща чиния?

— Откъде знаете името ми?

— Направихме някои проучвания преди да пристигнем, професоре. Никога не е излишно да познаваш терена и съседите си.

— Летящата чиния е ценен археологически артефакт. Тя принадлежи на цялото човечество.

— Така е, господин професор. Абсолютно прав сте. Моят началник само иска да я проучи, да узнае колкото може повече за технологията. Времето явно е от значение. Колкото повече ни разкажете, толкова по-скоро ще си тръгнем. После ще можете да продължите проучванията си.

— Не му вярвайте — обади се полковник Уест.

Солди го погледна с неприкрита враждебност.

— Какво точно ви интересува, господин Шарки?

— Всичко, което можете да ми разкажете, господине. Повярвайте, нямаме желание да повредим артефакта, да го заключим някъде или да ви лишим от възможност да го проучите за благото на науката. Не бихме могли да го изнесем оттук, даже да искахме. Единственото ни намерение е да установим дали има някаква технология, от която можем да извлечем пряка търговска полза.

— Кой е този ваш началник?

— Не е дискретно да го назовавам точно тук. Достатъчно е да кажа, че е любопитен индустриалец. Ако приложи незаконно технологията, за която научим тук, съдът, естествено, ще му попречи.

Солди изтупа лулата си и отново я напълни. Той я запали и няколко пъти смукна, докато наблюдаваше въоръжените цивилни, охраняващи офицерите и сержантите от Военновъздушните сили. Озърна се към Рип и Дъч, после пак насочи поглед към летящата чиния.

— Защо не? — въздъхна той. — И без това след няколко дни всичко ще се разчуе.

— Извинявам се за рязкото си отношение, когато пристигнахме, професоре — сериозно заяви полковник Уест. — Все пак, сега не е време за лични обиди. Този въпрос засяга националната сигурност на родината ни.

— Нищо подобно, господин полковник — възрази Солди. — Както вече ви обясних, летящата чиния е археологическо съкровище, което принадлежи на цялото човечество. Тя е изключително древна, най-малко на сто и трийсет хиляди години. Всичко, което научим за нея, ще бъде публикувано колкото може по-скоро. Всеки човек на света има право да се възползва от технологиите на тоя кораб.