Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 152

Топлата шаваща тълпа притисна Рип и Чарли един към друг.

— Можеш пак да ме целунеш, ако искаш — прошепна тя.

Президентът и ръководителите на парламентарните групи разглеждаха летящата чиния, докосваха я, прокарваха длани по колесниците и дюзите, докато музейната охрана и агентите на тайните служби задържаха навалицата.

— Наблизо има ли свестен ресторант? — час и половина по-късно попита Рип. Тримата крачеха по улицата.

— Защо реши да дариш летящата чиния на музея? — попита го Артър.

Рип им разказа за нощта при езерото, за Хедрик, Тагарт и немския пилот изпитател. Чарли все по-силно стискаше дланта му.

— И какво направи с труповете?

— Мауна Лоа на Хаваи тъкмо изригваше. Хвърлих ги в кратера.

Бремето на летящата чиния беше паднало от плещите му, слънцето приятно грееше, Чарли го държеше за ръка… Бе време да превключи предавката, да се завърне на земята.

— Какво носиш в куфарчето, чичо?

— Патенти. Спомняш ли си компютъра, който двамата с теб свалихме от летящата чиния?

— Да.

— Открих как да включа лазерен принтер към него. Сутринта с Чарли подадохме документи за двайсет и шест патента, базирани на технологията на летящата чиния.

— Двайсет и шест?

— От „Уелстар“ ни пратиха двама инженери, за да ни помогнат с молбите. Помниш ли Дъч Хааген? Сега той работи с нас.

Рип смаяно поклати глава.

— Изчислихме, че ако през следващите десетина седмици подаваме по три молби за патент, ще обхванем най-важните неща — продължи Артър. — Молбите са от името на трима ни.

— Добре, но…

— Може би си спомняш, че „Уелстар“ си запазиха процент от двигателната технология. Реших, че спокойно можем да я лицензираме, да спечелим достатъчно пари, колкото аз да си платя старческия дом, пък и вие с Чарли да си подсигурите бъдещето. С твое съгласие можем да направим останалите патенти публично достояние.

Рип широко се усмихна.

— Звучи ми страхотно. Ти какво ще кажеш, Чарли?

— Летящата чиния принадлежи на всички, нали? Това ми харесва.

Бяха извървели няколко преки, хванати ръка за ръка, когато Чарли попита:

— Съзнаваш ли, че нямаме с какво да летим?

1

Даниъл Буун (1734 — 1820) — американски пионер. — Б.пр.