Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 31

5.

По обяд Бил раздаде замразени сушени плодове в прозрачни торбички.

— Само това ли? — невярващо попита Рип.

— Ако не ги искаш, аз ще изям твоите.

Докато дъвчеха, младежът се опита да завърже разговор с Хааген, който бе в мрачно настроение. И друг път се беше случвало и Рип обикновено гледаше да го избягва, докато настроението му се оправи. Днес реши да рискува.

— Според теб какво всъщност искат тия момчета от военновъздушните сили, Дъч?

— Искат летящата чиния, малкия. Повярвай ми. Австралийците също.

— Ако военните я вземат, в Щатите ще се вдигне голям шум, нали?

Хааген изяде поредната сушена слива преди да отговори.

— Ако военните вземат тая летяща чиния, никога повече няма да я видиш. Позицията на властите е, че летящи чинии не съществуват.

— Това е тъпо.

— Защо смяташ, че имат групи за проучване на НЛО? Казвам ти — за да тичат на мястото на всяко „необяснено явление“ и да го обясняват, да успокояват хората. Ония, дето са виждали странните неща, ги обявяват за шантави.

— Но летящите чинии все пак съществуват. Това тук е летяща чиния! — посочи с глава Рип.

— Двамата с теб го знаем, обаче силните на деня не желаят никой да научи. Господи, малкия, ти да не падаш от небето? В Америка още има хора, които смятат, че еволюционната теория не бива да се преподава в училищата. Дарвин щял да размъти впечатлителните мозъчета, да погуби религиозната им вяра, да срине цивилизацията и така нататък, и така нататък.

— И ти ли смяташ така?

— Няма значение аз какво смятам. Важното е, че така смятат големите тупета във властта.

Майор Стиборек дремеше на сянка, седнал и опрял глава на един от стълбовете, които поддържаха сенника. Положението му не изглеждаше много удобно, но офицерът дори похъркваше.

Когато австралиецът Шарки доведе професор Солди в лагера, Стиборек се събуди. След като утоли жаждата си, археологът изсумтя нещо на Дъч и Бил, влезе в палатката и легна на едно от походните легла.

Шарки се опита да завърже разговор с офицерите от военновъздушните сили, но след няколко минути се отказа.

Когато австралиецът се отдалечи към летящата чиния, Рип отиде при седналия на едно от сгъваемите столчета Стиборек.

— Капитан Пайн казва, че си много добър инженер.

Военният само изсумтя, без дори да го погледне.

— Басирам се, че добър авиокосмически инженер като теб е разгадал устройството на летящата чиния?

— Какво искаш, малкия?

— Просто се опитвам да бъда любезен, майоре, да се сприятеля. Да забравим миналото, а?

— Какво те интересува?

— Как работи летящата чиния.

— Колкото и да е удивително, гори водород. Разделя водата на водород и кислород.

— Някога виждал ли си такова нещо? — небрежно попита Рип.

— Това е невероятен инженерен успех.

— Какво я държи горе, когато водородните двигатели не работят?

— Това вече е сложната част. Използва някакво силово поле, за да модулира земната гравитация.

— Чарли знае ли го? — Младежът хвърли поглед към жената, която седеше на петнайсетина метра от тях и със сигурност не ги чуваше.