Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 32

— Тя присъстваше, когато обсъждахме тия въпроси.

— Ясно.

Майк Стиборек се намръщи, озърна се към Чарли Пайн, после продължи демонстративно да не й обръща внимание.

— Смяташ ли, че реакторът е непокътнат? — попита Рип.

Майорът се засмя.

— Добре играеш ролята на тъп хлапак. Случайно да съм ти казал нещо, което не знаеш?

— Ами реактора?

— Взехме със себе си малък детектор за радиация и доколкото можем да определим, реакторът все още е херметично затворен. — Стиборек сви рамене. — Можеш ли да повярваш? Летяща чиния?

— Защо са я изоставили тук?

Майорът не отговори веднага.

— Не знам, малкия. Наистина не знам. Струва ми се, че отговорът не е в летящата чиния. Изглежда така, сякаш е кацнала там вчера.

— Обаче не е. Със собствените си ръце разруших по-голямата част от скалата. Това е истински пясъчник. — Той извади парченце камък от джоба си и го подаде на Стиборек, който небрежно го погледна и го потърка с пръсти.

Когато му го върна, Рип го прибра обратно в джоба си и попита:

— Чарли може ли да я пилотира?

Военният отново се засмя.

— Виж, това изобщо не ми е хрумвало. Тая жена може да пилотира всичко. Обаче няма абсолютно никакъв шанс летящата чиния да е още в изправност. Абсолютно никакъв шанс.

— Защо?

— Господи, всичко се разваля с времето! Металът кристализира, различните метали реагират помежду си, корозията разяжда всичко… Ентропията в затворена система се увеличава с времето — това е вторият закон на термодинамиката. Времето е взело своето от тоя кораб, даже да не се забелязва на пръв поглед.

— Ако можеше да лети, исках да кажа. Чарли би ли могла да го пилотира?

— Малкия… как се казваш? Кантрел ли? Виж, Кантрел, ако слоновете имаха криле, предните стъкла на колите щяха да са бронирани и щеше да е опасно да се разхождаш навън. „Ако“ е най-важната дума в английския език.

— Добре.

— Всички системи да са в изправност след сто и трийсет хиляди години?! Създателите на летящата чиния наистина ги е бивало, съгласен съм, ама чак толкова!

— Сто и четирийсет хиляди.

— Плюс-минус. Какво са десет хиляди години сред приятели? — Стиборек вдигна едно камъче и го хвърли на няколко метра. След малко прибави: — Реакторът е най-важната част.

Рип се озадачи.

— Нали каза, че сте го проверили? Онова там не е ли гайгеров брояч? — Той посочи малкото устройство на пясъка в краката на майора.

— Проверих го набързо с ръчен уред, който се използва само за установяване на безопасността — призна военният. — Регистрирахме само радиационния фон. Което не доказва нищо.

— Поне… — започна Рип.

— Изолацията — в тоя кораб сигурно има неколкостотин хиляди километра кабели. Ако изолацията е нарушена дори само на едно място, ще стане късо съединение, може би дори ще избухне пожар.

— Изолацията ми се стори наред — измърмори младежът. — Поне на местата, които успях да видя.

— Ти не знаеш за какво говориш, малкия. Хайде да вземем още един пример, само един. Ако се опиташ да запалиш реактора и нещо важно се повреди, корабът ще се стопи. Даже да няма експлозия — а може да има, целият кораб ще се превърне в локва течна радиоактивна гадост. На теб няма да ти пука, защото вече ще си изгорял.