Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 112

Стивън Кунц

Единият излезе и внимателно го огледа.

— Виждал ли съм те преди, приятел? — попита той.

Рип само поклати глава.

— Нов, а?

Младежът кимна.

— Аха.

— Ясно. Минавай. — Пазачът натисна тежкия край на бариерата и тя се вдигна.

Рип превключи на скорост и потегли. После си свали шапката и избърса потта от челото си.

Чакъленият път беше прав като стрела в продължение на около километър и половина преди да излезе от равното дере и да залъкатуши между хълмовете още три километра. Къщата се издигаше върху нисък хълм, заобиколен от дървета. Наоколо бяха пръснати големи камиони, около които обикаляха униформени войници. Да, въоръжени униформени войници. До единия камион забеляза бункер, от чиято амбразура се подаваше дуло на картечница.

Хедрик нямаше частна армия — на негово разположение бе австралийската армия! Рип се зачуди кого трябва да познава и колко е трябвало да плати, за да си осигури охраната от армията. Охрана ли? По дяволите, та това бяха защитни позиции! От чия атака се опасяваха?

Видя кацналите самолети, хангара и реши, че летящата чиния е вътре, ала не можеше просто да спре там и да влезе. Продължи покрай конюшнята и главния гараж към къщата.

Кухнята сигурно е отзад, помисли си той. Бавно заобиколи сградата. И естествено, отзад имаше товарна рампа. Спря на заден до нея и угаси двигателя.

Влезе вътре и видя мъж с престилка и готварска шапка.

— Доставка — каза Рип и посочи с палец към вана.

— Замразени храни ли?

— Предимно.

— Занеси ги в хладилника за месо. — Готвачът припряно се отдалечи.

Рип лесно намери хладилника, отвори вана и се захвана на работа. Свърши за петнайсет минути.

После взе сметката и обиколи кухнята. Имаше само двама души — единият миеше големи тенджери, а другият правеше торта, торта с форма на летящата чиния!

Мина през въртяща се врата и излезе в трапезарията. Едно момиче подреждаше масите. Рип продължи напред и се озова в централния коридор. Свали си шапката и я пъхна в джоба си.

В една от стаите чу гласове и притисна ухо към вратата. Японци или китайци, не можеше да определи. Закрачи нататък.

Стигна до главния вход. На известно разстояние надолу по полегатия склон видя хангара. До страничната му врата се мотаеха трима войници.

Утре. Утре щеше да се върне с вана и да си вземе цивилни дрехи. Докато шофьорът разтоварваше доставките, той щеше да се скрие и след мръкване, когато теренът се разчистеше, щеше да потърси Чарли. Ако я откриеше…

— Какво правиш тук?

Той се обърна и видя намръщена жена в униформа на икономка.

Рип мълчаливо й подаде сметката и химикалката си.

Жената я погледна.

— Трябва да ти я разпише готвачът. Хайде, чупката. Връщай се в кухнята като добро момче.

Той се подчини, следван по петите от икономката.

— Готвачо! — когато влезе в кухнята след него, извика тя.

Мъжът с готварската шапка изникна от една врата, очевидно на офиса му.

— Това момче се мотаеше в къщата. Тия хора са твое задължение.

— Така е, госпожице Паджет.

— Подпиши сметката и го разкарай оттук.

Готвачът я разписа.

— До утре, момко.