Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 114

Дръпна бомбата. Трябваше да напрегне сили, за да преодолее привличането на магнитите, ала успя и я остави на пода, като я скри с тяло от инженера.

Устройството беше увито в лепенка, пластичен експлозив с детонатор, около десет на два сантиметра, от който висеше трийсетинасантиметрова гола жица. Антена. Дистанционна бомба.

Чарли я остави там. Инженерът отново гледаше в нейната посока. Тя си съблече якето и го метна върху взривното устройство.

Снимките отнеха още петнайсетина минути. Японецът прибираше фотоапарата си, когато неволно събори чантата. Докато събираше вещите си, той се извиняваше и правеше леки поклони.

Американката използва възможността да вдигне якето си заедно с бомбата. Пъхна я във вътрешния джоб на якето и го сгъна, за да не си личи.

Инженерът най-после събра фотографските си принадлежности и след още три-четири поклона изпълзя от машинния отсек, последван от нея. Когато задникът му запуши изхода на отсека, Чарли се пресегна зад реактора и измъкна бомбата, която той току-що беше пъхнал там. И тя изчезна в якето.

Десет минути по-късно Чарли разгледа трофеите си в дамската тоалетна в къщата. И двете бяха радиоуправляеми, с магнити за прикрепване към метални повърхности.

Избра първата бомба, която бе открила зад водородния акумулаторен резервоар. Кой я беше оставил там? Хедрик, китайците, руснаците?

Може би бомбата на Хедрик още бе на летящата чиния.

Търгът започна след обяда в библиотеката на приземния етаж. Помещението беше просторно, шест на девет метра, с бюро за Хедрик и по-малки бюра, пръснати наоколо за делегациите. Близо до ъгъла, в който седеше Чарли Пайн, имаше голям черен сейф, грамадно нещо с обозначението на железопътната компания „Бризбейн, Сидни & Адълейд“, БС & А.

Чарли държеше якето в скута си.

На обяд Хедрик я покани на масата, на която седяха с Бърнис.

— След края на търга искам да ви наема да закарате летящата чиния там, където желае да иде новият собственик. Ще ви платя, както се уговорихме, и освен това ще покрия самолетния ви билет до Америка. Ще помоля новия собственик да ви плати десет хиляди долара, след като пилотирате летящата чиния за него.

— Все ми повтаряте, че ще ми платите, но още не съм видяла нито стотинка.

Милиардерът бръкна в джоба си, извади пачка стотачки и я хвърли пред нея.

— Тук има десет хиляди щатски долара. Ще ви платя останалите, когато определим цената на самолетния ви билет.

Тя докосна пачката с показалец.

— Ако ги взема, няма да мога да ви дам под съд за отвличане, когато се върна в Щатите.

Хедрик сви рамене.

— Постъпете както сметнете за най-добре.

— Защо не ми дадете чек? Така ще имате доказателство, че сте ми платил.

— Хайде да не си играем игрички, госпожо Пайн. С чек или в брой, как предпочитате?

Чарли взе пачката.

— Няма значение — отвърна тя и я прибра в джоба си.

— Възможно е сделката да се реализира тая вечер, но е по-вероятно това да стане по някое време утре. Моля, въздържайте се от алкохол, за да можете да пилотирате.

Тя кимна с глава. Бърнис й се усмихна, сякаш казваше: „Виждаш ли, той е много мил“.