Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 111

— Тая каша става все по-неприятна — изпъшка президентът и замислено скри лицето си в шепи. След малко мрачно погледна О’Райли. — Ще стане лошо, ако руснаците или китайците вземат чинията, още по-лошо ще е да я вземат японците, обаче ако я вземат европейците, ще е истинска катастрофа. Те разполагат с капитали и инфраструктура и ще се възползват веднага от технологията.

На лицето на О’Райли се изписа измъчено изражение.

— Обядвах с шефа на Федералния резерв. Според него технологията на летящата чиния можела да осигури доминиращо място на европейската икономика.

— Има ли вероятност европейците да платят толкова?

— Колко? Ако очаквате през следващите десет години технологията да увеличава брутния ви национален продукт с пет процента годишно, колко ще платите на Хедрик? Десет процента от увеличението? Двайсет? Или трийсет? Наистина стимулът за брутния национален продукт може да е по-малко от пет процента, но аз се басирам, че ще е повече. Може би много повече.

— Ами австралийското правителство?

— Те отричат, че летящата чиния е в страната.

В десет часа сутринта Рип Кантрел съсредоточено шофираше фирмения ван от Батърст в лявото платно на пътя, водещ на запад към имението на Хедрик. Носеше униформена риза и шапка.

Беше оставил човека в един бар, решен да изпие австралийската равностойност на хиляда щатски долара. Рип тържествено му бе обещал да му върне вана до вечерта. Това обещание не направи никакво впечатление на шофьора. Даже не попита защо му трябва колата. Видът на парите бе достатъчен, за да сключат сделката.

И сега Рип носеше новото си яке заради утринния хлад, риза с надпис „Фред“ на левия джоб и шапка с името на магазина над козирката и шофираше този стар ван, пълен с хранителни стоки.

Докато караше, той си тананикаше, опитвайки се да не обръща внимание на куркащия си стомах. Може би малко храна щеше да му помогне. В края на краищата от закуска бяха минали два часа. Е, защо не?

Отби и затършува отзад, докато откри кутия с понички. Отвори я на седалката до себе си, натъпка една от поничките в устата си и отново потегли.

Дотук добре, каза си той. Отиваше в лагера на Хедрик… невъоръжен. За да намери една жена и да открадне една летяща чиния.

Вероятност за успех? Почти нулева. Ала какво друго можеше да направи?

Нямаше оръжие, а дори и да имаше, не би могъл да застреля никого, не знаеше дали Чарли е там, не знаеше дали летящата чиния още е там — въпреки че сигурно беше там, тъй като предишния ден я бе видял да лети — не знаеше и колко души охраняват Хедрик.

Изяде втора поничка.

Прекалено бързо стигна до дългата права отсечка. Портата беше на пет-шест километра навътре. Намали, разкърши ръце и крака и пак увеличи скоростта.

Е, сега трябваше да даде всичко от себе си. И да се моли за малко късмет.

Изтупа трохите от скута си и нагласи шапката на главата си, както му харесваше, после отново намали за завоя.

Трима мъже в кабинката до бариерата, която беше спусната. Рип отби и спря.