Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 110

Чарли предпазливо вдигна крака върху стола и ги обгърна с ръце. Така опъна гърба си и болката временно я отпусна. Уви се в одеялото, за да се стопли.

Разбира се, ако бе истински гадняр, Хедрик щеше да унищожи летящата чиния, след като получеше парите за нея. Да я взриви в движение или нещо такова. Тогава щеше да има парите от продажбата й, направените инвестиции по света нямаше да са застрашени, нямаше да му се налага да отстоява претенциите си в съда и никой нямаше да може да докаже нищо. И щеше да се избави от Чарли Пайн, ако тя пилотираше.

Ако Хедрик беше истински гадняр…

Зачуди се дали Роджър Хедрик планира ходовете си толкова отдалеч.

След като обядва с председателите на парламентарните групи, президентът се върна в Овалния кабинет и включи телевизора. Също като половината граждани на Америка, той се опитваше да следи хода на събитията по телевизията. Освен това искаше да е наясно с настроенията на гласоподавателите. Четири телевизора бяха поставени един до друг, за да може едновременно да следи четири канала.

Подобно на Чарли Пайн в Австралия, и той гледаше интервюто с професор Солди. Останал за момент сам, президентът показа среден пръст на археолога.

За разлика от него, дъртият глупак явно не разбираше колко планове са застрашени заради неговите идеи за промяна. Успяваха ония политици, които знаеха какви лостове да натискат и какви копчета да въртят в съвременния свят. Естествено, на думи те приветстваха промяната и през цялата си кариера я направляваха, ала тази постъпателна промяна трябваше да облагодетелства ония, които ги бяха подкрепили, обикновено хора, които вече бяха на върха на хранителната верига. Президентът инстинктивно разбираше, че Солди говори за революционна промяна, от ония, които бяха обезглавявали крале, екзекутирали царе, разрушавали републики. Солди беше пророк на нова парадигма и президентът се боеше от него.

Слушаше интервюта със случайни минувачи по Си Ен Ен, когато влезе шефът на кабинета му О’Райли.

— Роджър Хедрик е поканил четири делегации, които да наддават за летящата чиния, господин президент. Вчера са пристигнали китайците, руснаците и японците. Преди десетина часа в имението му са дошли и представители на Европейския съюз. Ръководи ги Никола Пиеро, изпълнителен директор на „Еърбъс“. Преди два часа се обадил на френското правителство и съобщил, че се е возил на летящата чиния. Бил извънредно въодушевен.

— Държавният секретар нали каза, че европейците нямало да наддават за летящата чиния?

— Така заявили техните правителства на нашите посланици.

Президентът изключи телевизорите с бутоните на бюрото си и се отпусна назад.

— Излъгали ли са, или са си променили мнението?

— Излъгали са.

— И не можем да им кажем, че знаем, че са ни излъгали, така ли?

— Ако им кажем…

Президентът му махна с ръка да млъкне. Агенцията за национална сигурност беше на светлинни години пред останалата част от света в разшифроването на кодирани електронни предавания и отдавна подслушваше правителствата на чуждите държави. Естествено, ако разкриеха сведения, получени по такъв начин, щяха да компрометират цялата операция.