Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 113
Стивън Кунц
Като хвърли последен поглед към тортата, Рип се върна при вана. Затвори задната врата, запали двигателя и бавно потегли по отбивката, като през цялото време се озърташе за нещо, което да му подскаже къде е Чарли.
Зърна я точно преди да завие зад конюшнята — завързана на опашка коса, униформено яке и гащеризон. Двама мъже я водеха към хангара.
Чарли Пайн!
Бавно подмина войниците, за последен път погледна през рамо… и видя танк, паркиран под едно дърво.
Войниците изненадаха Чарли Пайн. До предишната нощ бе виждала само неколцина въоръжени мъже, навярно общо дванайсетина, а тази сутрин наоколо гъмжеше от войници, бяха най-малко сто. Под едно дърво забеляза и танк. Друг беше замаскиран сред бали сено — стърчеше само куполът с оръдието.
Когато наближи хангара, видя, че войниците копаят окопи в подножието на склона.
Трима войници стояха пред страничната врата на хангара с автомати на рамо. Единият отвори вратата пред Чарли и нейните придружители, японски инженер и вездесъщия Ръгби. Подутината на лицето на главореза бе поспаднала, но жълто-моравите петна все още биеха на очи.
Инженерът носеше чанта с фотоапарати. Искаше да направи още дигитални снимки на машинния отсек, които щеше да прати по сателитния телефон на големите клечки в Япония. Хедрик беше пратил Чарли да го придружи, под охрана, естествено. Където и да идеше, Ръгби бе с нея, със залепения си нос и великолепно насинено лице. Той не я гледаше в очите даже когато бяха един срещу друг. Навярно усещаше, че това ще го разяри и няма да успее да се овладее. Американката си отбеляза този факт.
Летящата чиния насред пустия хангар за кой ли път я накара да ахне. Изглеждаше също толкова величествена, колкото и първия път, когато я беше видяла оная нощ в Сахара на светлината на джобно фенерче. Гладка, тъмна и зловеща, със сложни заоблени линии. Японският инженер също спря и за миг я обгърна с поглед, после се запъти към нея.
Чарли отвори люка и се отдръпна настрани, за да направи път на инженера и го последва на борда. Ръгби можеше сам да се грижи за себе си. Той се качи веднага след нея, разбира се, и се настани на пилотската седалка. Логиката му беше неоспорима: Чарли Пайн нямаше да избяга никъде, докато той седеше там. Американката се пресегна към копчето на реактора и го завъртя до първото деление, около три милиметра. Осветлението в кабината се включи.
Двамата с инженера залазиха на четири крака и се вмъкнаха в машинния отсек.
Японецът я помоли да му помогне с рулетката, да я държи за мащаб на фона на различни устройства, докато той прави снимки.
Когато снимаше водородния сепаратор и акумулаторния резервоар, на Чарли й хрумна, че най-подходящото място за взривно устройство на кораба навярно е между акумулатора и стената, където никой не можеше да я види.
Изчака инженерът да приключи със снимките и за миг да се обърне, за да порови в чантата си, и бръкна зад акумулатора. И напипа нещо отстрани на резервоара. Беше дълго двайсет и пет и широко около осем сантиметра и от него висеше тънка жица.
По дяволите! Оня гад Хедрик наистина беше поставил взривно устройство на борда!