Читать «Летяща чиния» онлайн - страница 109

— Не, естествено — призна ученият. — Промяната е постоянна величина в човешкия живот. Тя е непредвидима, нежелана, непланирана, еволюционна, революционна — и абсолютно неизбежна.

— Господин професоре, неколцина наши гости посочиха, че промяната, която си представяте, няма да е предизвикана от човека, от природата и дори от Бог. Според тях тази промяна ще бъде стимулирана от извънземни фактори.

— Такива твърдения са смехотворни — възрази Солди. — Ние сами сме отговорни за състоянието, в което се намираме. Животът е вечна борба за по-добри шансове за оцеляване. Това е закон, също като раждането и смъртта.

Професорът като че ли потърси точните думи.

— Хванати сме в капан като мухи в кехлибар, приковани в своето време и пространство. Летящата чиния ще ни даде възможност да видим какво е било и какво ще бъде.

Чарли погледа още малко и накрая изключи телевизора. Делегациите, които беше поканил Хедрик, изобщо не се интересуваха от положението на човечеството.

Милиардерът не се отнасяше лошо с нея, освен че бе позволил Ръгби да я понатупа. И не я беше убил. Бе си мислила, че след последния полет може да го направи. Сега се питаше дали ще я помоли да закара у дома щастливите нови собственици на летящата чиния.

Ако я пратеше в Пекин, Токио, Москва или Мюнхен, или просто я пуснеше да излезе на магистралата и да хване автостоп до Сидни, с нищо сериозно не можеше да му навреди. Е, можеше да му причини известни проблеми, бълха в слонски гъз, обаче това нямаше много да смути господин Роджър Хедрик. Сигурно щеше да е прекалено зает, за да й обърне внимание.

Естествено, ако се заблуждаваше, до следващата нощ щеше да е мъртва. Ръгби с удоволствие щеше да я очисти, нямаше съмнение. Копелето сигурно щеше да я удуши само за да гледа лицето й.

Тая вечер Хедрик определено се бе забавлявал, докато рекламираше летящата чиния сякаш е употребявана кола. Щеше да спечели цял куп пари и после да заживее честито и доволно.

Наистина ли? Чарли Пайн се съмняваше.

Щеше да получи пари или ценни книжа за летящата чиния, но купувачът щеше да си осигури бъдещето. С нея тя беше чувал със семена, много от които щяха да пораснат и да дадат плод. От кораба щяха да излязат безброй чудеса.

В крайна сметка ползата от технологията щеше да стигне до всеки жител на планетата. Всеки щеше да спечели пари от нея, животът щеше да се подобри, да се открият нови възможности.

Всеки, освен Роджър Хедрик. Наистина той щеше да има пари, много пари. Вече притежаваше около петдесет милиарда долара и състоянието му не беше в брой. Притежаваше различни неща — кораби и фабрики, вестници и телевизии, компютърни фирми и… петролни компании. Имаше много петрол, спомни си тя, петрол на стойност десетки милиарди долари.

Естествено, парите, които получеше за летящата чиния, трябваше да се инвестират. Даже Роджър Хедрик не би могъл да ги скрие в дюшека си и трябваше да измисли как да ги вкара в действие.

Определено не можеше да купи повече петрол. Инвестициите в петрол вече бавно се обезценяваха. Навярно щеше да се измъкне от петролния бизнес преди цените да спаднат катастрофално. Сигурно отдавна го планираше.