Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 4

Джонатан Келерман

— Прехвърлил ти е случая заради малкия шанс за разкритие?

Майло се усмихна лукаво.

— Именно — каза той. — Освен това се говори, че Дивейн е била лесбийка.

Още една скарида изчезна в устата му. Ръбатото му лице запази безстрастното си изражение, само ръцете му сгънаха и разгънаха няколко пъти салфетката. Вратовръзката му на ориенталски мотиви в кафяво и охра беше унищожително неподходяща на сивото пепитено сако, което вероятно бе грабнал в последния момент. Черната му коса, прошарена тук-там, беше подстригана почти до кожата отстрани, но отгоре беше оставена дълга. Бакенбардите му, изцяло побелели, също бяха оставени дълги.

— Има ли някакви сериозни доказателства, че е била лесбийка? — попитах аз.

— Не. Но е изрекла куп тежки присъди по мъжка линия в книгата си.

Робин се върна. Беше си освежила червилото и си бе оправила косата. Тъмносинята рокля подхождаше чудесно на кестенявата й коса, а коприната подчертаваше всяко нейно движение. Бяхме прекарали известно време на един остров в Пасифика и смуглата й кожа бе придобила още по-апетитен тен. Аз убих човек на този остров. При самозащита. Трябваше да спасявам живота на Робин, а и своя също. И до днес ме спохождат кошмари от време на време.

— Вие двамата изглеждате адски сериозни — каза тя, докато се вмъкваше в сепарето. После коленете ни се докоснаха.

— Гледам пак да намажа покрай нашия приятел — призна си Майло. — Като го знам колко си пада по страничните занимания, си рекох, че няма да е зле да се пробвам.

— Току-що са му възложили разследването на убийството на Хоуп Дивейн — уточних аз.

— Мислех си, че вече са се отказали.

— Така си е.

— Какъв кошмар само.

Нещо в гласа й ме накара да я погледна.

— Като всяко друго убийство — подхвърлих.

— Това е по-различно, Алекс. В такъв свестен квартал… Излизаш пред къщата си и някой ти се нахвърля.

Положих длан върху ръката й. Тя като че ли не го забеляза.

— Първото обяснение, което ми хрумна — продължи Робин, — беше, че са я убили заради възгледите й. Което би било чиста проба тероризъм. Но дори всичко да е станало напълно случайно, това пак си е тероризъм в известен смисъл. Просто удар по личната свобода в този град.

Коленете ни се отделиха. Усещах пръстите й под своите като изящни ледени висулки.

— Е, Майло — въздъхна тя, — сега поне знам, че случаят е в твоите ръце. Някакъв напредък?

— Засега нищо — отвърна й Майло. — В подобни ситуации е най-добре да се подхване разследването наново. Да се надяваме, че всичко ще свърши добре.

Дори при най-благоприятно развитие на нещата, оптимизмът си беше истинско бреме за Майло. Думите му прозвучаха като току-що назубрена реплика за летен театрален фестивал за аматьори.

— Освен това — смотолеви той, — се надявах, че Алекс ще може да ми помогне с нещо. Д-р Дивейн все пак е била дипломиран психолог.

— Ти познаваше ли я, Алекс?

Поклатих глава.

Келнерът реши да ни навести.

— Още вино?

— Да — казах аз, — още една бутилка.