Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 2

— Колко всъщност?

— С петнайсет години по-млада.

— Какво те заинтригува в него?

— Начина, по който се държи, когато опитам да го заговоря.

— Нервничи ли?

— Сякаш няма никакво желание да ни помогне. „Паз и Сие“ също мислят така. Нека се понапъне, колкото и малко да знае.

Най-вероятно няма добро мнение за тях, помислих си аз, а и темата сигурно доста го притеснява.

— Е — казах на глас, — нали обикновено съпругът е първият заподозрян в подобни случаи? Макар че да я прободе с нож на улицата… Това май не се връзва особено?

— Така е. — Майло разтърка очи. — Ако й беше пръснал мозъка в спалнята, работата щеше да е доста по-ясна. Но нищо не е изключено. — Кръгче във въздуха с пурата. — Като поживее достатъчно човек, разбира, че всичко е възможно.

— Къде точно са били следите от велосипедните гуми?

— Северно от трупа, но аз лично не бих заложил на тях. Момчетата в лабораторията казаха, че може да са и отпреди десет дни. Може да е било някое хлапе, или пък студент, може да е бил превъртял на тема спорт съсед, накратко — който и да е. Обиколих къщите в махалата, но никой не си спомняше да е мяркал подозрителен колоездач през последната седмица.

— И как би трябвало да изглежда един „подозрителен колоездач“?

— Като човек, който не се вписва в картинката.

— Някой цветнокож?

— И такъв щеше да ни свърши работа.

— В такова тихо кварталче — казах аз, — чудно, че никой нищо не е видял или чул в единайсет вечерта.

— Съдебният лекар каза, че може и да не е успяла да извика. Нямаше сериозни контузии по тялото, което ще рече, че едва ли се е борила дълго.

— А-ха. — Бях чел вече доклада от аутопсията. Всъщност бях прегледал цялата документация по случая, като се започне с рапортите на „Паз и Сие“ и се свърши със снимките на трупа. Колко ли такива снимки съм изгледал през всичките тия години? Така и не им свикнах.

— Не е извикала? — попитах. — Заради раната в сърцето?

— Докторът каза, че сърцето може да е колабирало, което означава незабавно изпадане в шок.

Майло изщрака тихо с дебелите си пръсти и прокара длани по лицето си, сякаш го миеше с вода. Профилът му изглеждаше отпуснат и скапан от умора.

Запали още една пура и я изпафка набързо. Замислих се още веднъж за снимките, приложени към делото — ледено бледото тяло на Хоуп Дивейн, осветено от яркия прожектор на масата за аутопсии. Три мораво сини прободни рани в близък план — една в гърдите, една в областта на слабините и една малко над левия бъбрек.

Версията на съдебния лекар беше, че са я изненадали, пронизали са я първо в сърцето, което я е обезсилило напълно, после още веднъж малко над вагината и когато накрая е паднала по очи са я проболи трети път в гърба.

— Да го е направил съпругът… — подхвърлих аз. — Знам, че си виждал какво ли не, но чак пък такова хладнокръвие.

— Нейният съпруг е интелектуалец, нали така? Човек на разума. — Димът от пурата му се измъкна през отворения прозорец и се разтвори за миг в нощния въздух. — Честно казано, Алекс, иска ми се да е Сийкрест от чисто егоистични подбуди. Защото ако не е той… тогава всичко се превръща в някакъв проклет, кошмарен ребус.