Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 3

— Заподозрените стават твърде много, а?

— Ами, да — отвърна ми той с напевен тон. — Не са един и двама хората, които са имали причини да я мразят.

2

Една книга от типа „помогни си сам“ бе променила живота на Хоуп Дивейн.

„Вълци и овце“ не беше първата публикация на Дивейн — монографията по психология и трите дузини публикации в разни списания й бяха спечелили редовно професорско място на 38, две години преди да бъде убита.

Заеманият пост й дал сигурност и възможност да привлече вниманието на обществеността с книга, която едва ли е била по вкуса на университетското настоятелство.

Само месец след излизането си „Вълци“-те се озовали в класацията за бестселъри, което спечелило на тяхната авторка допълнителна доза внимание от страна на медиите и повече пари, отколкото би могла да заработи като професор през следващите десет години.

Хоуп Дивейн била надарена с изискана, светлокоса хубост, която печели аудитория и освен това знаела как да се държи пред телевизионните камери. Като се прибавеше към това и топлият, вдъхващ доверие глас, нищо чудно, че скоро общественият й рейтинг скочил до небесата. А Хоуп Дивейн явно умеела да използва преимуществата си. Независимо от войнственото подзаглавие на книгата — „Защо мъжете винаги успяват да наранят жените и как жените биха могли да предотвратят това“, нейната авторка скоро си извоювала реномето на състрадателна, приятна и интелигентна жена, която не се бои да застане лице в лице с обществеността.

Всичко това ми беше вече известно, но от него трудно можех да преценя що за човек е била тя в действителност. Майло ми бе оставил трите кутии с веществени доказателства, за да ги прегледам — едно нейно резюме, няколко аудио и видео касети, материали от пресата, книгата. Всичко това вече преровено от „Паз и Сие“. Така и не си бяха направили труда да ги прегледат като хората.

Майло ми каза, че са му прехвърлили случая предишната вечер, докато си седяхме с него и Робин в едно рибно ресторантче в Санта Моника. Барът беше претъпкан, но половината от сепаретата бяха още празни и ние се настанихме в ъгъла, далеч от навалицата и големия телевизор, по който вървеше някакъв спортен канал. Насред вечерята Робин се отправи към дамската тоалетна и Майло ми каза:

— Познай какво получих за Коледа?

— До Коледа има още доста време.

— Вероятно затова и не става дума за подарък. Задънен случай, отпреди три месеца: Хоуп Дивейн.

— И защо точно сега?

— Защото са запецнали окончателно.

— Новият лейтенант, а?

Майло топна една скарида в соса и тутакси я напъха в устата си. После задъвка толкова усърдно, че мускулите по ченето му заиграха. В това време погледът му опипваше ресторанта, макар че наоколо нямаше нищо за гледане.

Нов лейтенант, стари номера.

Майло се радваше на известно признание от страна на шефовете. Процентът на разкритите му случаи беше забележителен и това му помагаше понякога да затвори устите на враговете си. Животът му обаче зависеше от настроенията на прекия му началник. Поредният пряк началник си беше един замотан невротик и засега само кашите в управлението му пречеха да обърне по-сериозно „внимание“ на Майло.