Читать «Екзекуцията» онлайн

Джонатан Келерман

Екзекуцията

(книга 11 от "Алекс Делауер")

1

Улиците, станали сцена на убийство, обикновено изглеждат зловещо. Ала тази беше олицетворение на сигурността и спокойствието.

Кичести брястове, виеща се университетска алея, от двете й страни пищни хасиенди и къщи в калифорнийския колониален стил, с поддържани морави, наподобяващи току-що разопакована маса за билярд.

Брястовете бяха направо гигантски. Хоуп Дивейн бе умряла от загуба на кръв под един от тях, на една пресечка от дома си в югозападния край на улицата.

Огледах още веднъж мястото. Немощните лъчи лунна светлина едва достигаха до него. Нощта беше спокойна. Само песните на щурците и от време на време мъркащият двигател на някоя скъпа кола нарушаваха тишината.

Обитателите на квартала се прибираха по домовете си. Месеци след необичайния инцидент.

Майло запали една тънка пура и издуха дима през прозореца. Аз свалих своя прозорец без да откъсвам очи от бряста. Осемнайсетметров дънер, дебел колкото магистрален стълб, отрупан с кичест, тъмнозелен листак. Яките преплетени клони изглеждаха като замразени на лунната светлина. Някои от тях бяха така отрупани с листа, че краищата им докосваха земята. Пет години бяха минали откак от градската управа бяха подкастряли дърветата за последен път. Какво да се прави, изтънял бюджет. Според хипотезата, убиецът се бе крил под покрова на ниските клони, макар че единственото доказателство бяха следите от велосипедни гуми, открити на два-три метра от дънера.

Три месеца по-късно въпросната хипотеза все още беше кажи-речи всичко, с което разполагаше полицията. Немаркираният форд на Майло делеше паркинга с две други коли, и двете — „Мерцедес“, и двете с разрешителни за паркиране на предните стъкла.

След убийството от градската управа обещали да приведат брястовете в нужния вид. С обещанието си и останали. Майло ми бе разправил за това, обсипвайки политиците с проклятия, отправени по-скоро по адрес на закучилия се случай.

— Няколко реда във вестниците, после — нищо.

— Последните новини са като порциите по закусвалните — казах аз. — Сготвени набързо, мазни, мимолетни.

— Леле колко сме цинични днес.

— Професионален тренинг — сигурно средство срещу пациенти навлеци.

Подобни лафове обикновено успяват да го разсмеят, но този път той само се намръщи, отметна кичур от челото си и избълва няколко тлъсти димни гевречета. После подкара колата нагоре по улицата и отново спря.

— Ето я нейната къща. — Посочи една от къщите в колониален стил, по-малка, но добре поддържана. Бяла дъсчена ламперия, четири колони, тъмни кепенци, бляскави метални орнаменти върху излъсканата входна врата.

През два от затулените с пердета прозорци на горния етаж се процеждаше кехлибарена светлина.

— Да не би да има някой горе? — предположих аз.

— Онова волво на входната алея е негово.

Въпросната кола беше комби, боядисано в някакъв светъл оттенък.

— Той почти не излиза — каза Майло, — застоява се вътре с дни.

— Още ли е в траур?

Той сви рамене.

— Тя е карала малък червен „Мустанг“. Била е доста по-млада от него.