Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 6

„На живо с Мори Мейхю“ — Кой всъщност е слабият пол?

Хоуп Дивейн спори с председател на организация за защита на правата на мъжете — странна птица с изражение на сладострастен женомразец.

Тук нещата стоят малко по-иначе. Нивото на враждебност е поне с няколко пункта по-високо. Върнах касетата в началото и я прегледах отново.

Женомразецът се казва Карл Нийси. Около трийсетте, строен, суетен, облечен изцяло в черно, със стилна прическа, но иначе пълен неандерталец във възгледите си. На всичкото отгоре и доста арогантен. Сипеше обидите си безпощадно. Неговата опонентка нито веднъж не му се върза, нито веднъж не го прекъсна, дори не повиши тон, макар някои от подмятанията на Нийси да предизвикаха бурни аплодисменти сред част от аудиторията.

НИЙСИ: Обяснете ни защо феминистките продължават да ни кудкудякат за проблемите си. Защо жените ставали толкова често жертва на безскрупулни престъпления. Защото точно това търсят — безскрупулност. Лоши момчета. Опасност. Възбуда. И са способни на всичко, за да ги получат. Казват, че търсели свестни мъже, но я опитай да свалиш една жена като се държиш мило с нея. „Свестен“ означава „смотан“. А смотаняците кучетата ги яли!

(Смях и аплодисменти в аудиторията)

ХОУП ДИВЕЙН: Всъщност имате известно право.

НИЙСИ: О, имам, миличка, имам и още как.

ДИВЕЙН: Понякога ние наистина се увличаме по опасни личности. Проблемът в случая, според мен, е в уроците, които получаваме като деца.

НИЙСИ: Докато си играем на „чичо доктор“ ли?

Още двайсет минути, запълнени с дебелашки подмятания от негова страна и логични доводи от нейна. Всеки път Нийси кара тълпата да прихва, а Дивейн изчаква търпеливо всичко да утихне, след което отговаря кратко и точно, без да го атакува пряко. Към края на шоуто хората вече бяха започнали да се вслушват в думите й, а Нийси изглеждаше бесен.

Изгледах записа още веднъж. Този път се опитах да разбера защо подходът й действа толкова безотказно. Тя не избягваше погледа на своя опонент, цялото й същество излъчваше увереност, която придаваше невероятна тежест дори на най-стандартните й твърдения.

Чар. Овладян чар.

През цялото време не можех да се отърся от мисълта какво ли би постигнала Хоуп Дивейн, ако беше все още жива. В края на шоуто улових на стопкадър в едър план лицето на Нийси. От усмивката му на многознайко не бе останала и следа. Сериозен. Вбесен?

Звучеше наистина налудничаво, но дали пък гневът му не се беше задълбочил, вместо да се разсее?

В края на краищата защо не, случаят наистина беше „задънен“, както се бе изразил Майло, което значеше, че мога да си създавам всякакви шантави теории. Записах си името на Нийси и се пресегнах за отчета на отдел „Убийства“.

Думи, снимки. Винаги има и снимки…

Беше почти пет следобед, когато се обадих на Майло в участъка, за да му кажа, че съм приключил с всичко, включително с книгата.

— Браво на теб, добро време.

— Лесно се четеше, тя има добър стил. Диалогичен. Все едно че си седиш с нея в дневната и тя споделя лично с теб теориите си.