Читать «Екзекуцията» онлайн - страница 5

На следващата сутрин Майло ми домъкна кутиите и си тръгна. Върху най-горната от тях се мъдреше академичното резюме на Хоуп Дивейн.

Пълното й име беше Хоуп Алис Дивейн. Баща — Андре, майка — Шарлот. И двамата починали.

Срещу семейно положение беше попълнила „омъжена“, но не бе споменала името на Филип Сийкрест.

Деца: Няма.

Месторождение: Хигинсвил, Калифорния. Малко градче, за което не бях чувал, вероятно в централната част на щата, защото беше завършила гимназията в Бейкърсфийлд като отличничка на випуска, с национална стипендия за отлични постижения, която автоматично й спечелила място в Бъркли. Присъствала е в списъка на отличниците за всеки семестър, член на Фи Бета Капа.

Публикувала първите си две студии като дипломантка и се преместила в Ел Ей за клиничната си практика — стаж и следдипломна квалификация — на пъпа на града, в психиатричния отдел на „Каунти Дженеръл Хоспитал“.

Средно по пет публикации годишно все в сериозни издания — идеалното гориво за изстрелване на всяка кариера в звездна орбита.

Бяха изредени чуждите издания на „Вълци“-те, цял куп радио, телевизионни и отпечатани в различни издания интервюта, участия в следобедни и вечерни предавания. Предавания със заглавия като „Отвърни на удара!“, „Да обуздаем хищника“ и „Новите роби“. Накрая, шест месеца преди смъртта си, тя бе оглавила някакъв комитет „Междуличностни отношения“, който успя да озадачи дори мен. Нещо във връзка със сексуалния тормоз? Експлоатация на студентите от страна на факултета? Под безобидната повърхност на това многозначително словосъчетание определено дремеше известна доза враждебност. Отметнах въпросния ред, за да не забравя за него и се заех да огледам по-внимателно „Вълци и овце“.

Обложката на книгата беше тъмночервена, с релефни златни букви бяха изписани заглавието и името на авторката, между които се мъдреше малка графика — силуетите на гореупоменатите животни.

Зиналата паст на вълка беше изпълнена с остри зъби, а една от лапите му, завършваща със закривени нокти, бе протегната към недохранената овчица. На гърба на корицата беше отпечатана снимка на авторката. Хоуп Дивейн имаше овално лице с миловидни черти, беше облечена в бежово кашмирено костюмче и седеше с неестествено изпънат гръб в кафяво велурено кресло на фона на претъпкани с книги лавици. В ръка държеше писалка „Монблан“, върху бюрото й се виждаше солидна мастилница. Дълги пръсти, нокти с розов лак. Светлоруса коса се спускаше по елегантните й скули, подчертани умело с руж. Светлокафяви очи — ясни, широко отворени и прями, излъчващи мекота, но не и безволевост. Върху седефените й устни бе кацнала самоуверена усмивка, която би могла да бъде изтълкувана и като леко иронична.

Прочетох книгата, отидох с колата до Бевърли Глен и оттам до университета, където си поиграх с компютрите в библиотеката. Резултатите от моя набег се оказаха интригуващи. Прибрах се отново у дома и се заех да прегледам заетите видеокасети с телевизионните предавания.

Три различни предавания, три набора от еднакво шумни, еднакво празноглави зрители в студиото, квартет от префърцунени, псевдочувствителни и безлични водещи. Много шум за нищо… Ала тъкмо четвъртото шоу прикова вниманието ми: