Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 22

Мъри с безизразно лице започна да подрежда книжата си, докато Уолди се заразхожда напред-назад. Беше с четвъртита фигура, тежък мъж със сипаничаво лице и хитри малки очички. Невъзможно му беше да стои неподвижен на едно място.

Дейвид най-сетне беше готов и двамата напуснаха кантората. Отвън дневната горещина бе отстъпила място на приятен хлад. Уолди загърна коленете на Мъри с одеялото с показна загриженост и двамата потеглиха с колата към Ноксхил.

От време на време изпод добродушната си маска Уолди като че ли стрелкаше мълчаливия си спътник с остър и потаен поглед. Ала външно предприемачът беше по-сръчен от всякога. И в един момент забеляза с интимен тон:

— Нашата „работица“ с Ленглоун напредва май добре, а?

Сянка на отвращение премина по лицето на Мъри, но той кимна с глава в знак на съгласие.

— Документите ще бъдат готови за подпис утре.

— Добра работа, Дейвид! — похвали го Уолди.

Дейвид не каза нищо.

„Работица“ — един шотландски евфемизъм за ловък и засукан финансов удар в бизнеса, се отнасяше за покупката на седемдесет акра земя, на която, ако е дал бог, би се построил новият завод за светилен газ. Ленглоун, отруденият градинар, комуто принадлежеше земята, сега я продаваше на безценица. Мъри, като агент на Уолди, бе купувачът.

Скоро цената на тази земя щеше да се увеличи най-малко двайсет пъти и впоследствие Мъри щеше добре да спечели при разплащането.

Като финансиращ проекта Уолди щеше да се погрижи за това. Ето кое беше предимството, помисли си Мъри с горчивина, от покровителството на бъдещия му тъст.

Александър Уолди несъмнено беше човек, на когото можеш да се опреш. Той контролираше по-голямата част от деловия живот на Левънфорд и интересите му преливаха отвъд границите на града до няколкото застроени тераси с къщи в Далрич. Притежаваше още и два малки товарни кораба, които извършваха крайбрежни плавания до Кембълтаун. Държеше контролен пакет акции в левънфордската фабрика, в заводите за бои в Дарък и дъскорезницата в Гаршейк.

За разлика от стоките, които произвеждаше и с които търгуваше, и които често биваха от най-лошо качество, Уолди имаше мото за личните си притежания: „Нищо друго, освен най-доброто“. И къщата му — постройка от сив пясъчник в стила на шотландските барони, заобиколена от тераса с настлан едър пясък и кръгли лехи с червени герании — в пълна мяра изразяваше тази пищна философия.

Вътре мебелировката бе масивна и тежка. Трапезарията специално, в която Уолди въведе Мъри веднага след пристигането им, се отличаваше с масивен бюфет, достигащ почти до тавана, с две огромни глави на елени — застреляни не от Уолди — на стената, комплект резбовани столове от черен орех и тежка маса от същото дърво, сложена за вечеря.

Въпреки тази вдъхваща страх величавост, Уолди, както много други създали се сами люде, считаше простотата си за добродетел. Любимата му фраза беше: „Приемете ни каквито ни виждате“, и тази нощ, по обичайния си грубичък маниер, той не държеше на церемониите.