Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 23

— Жено, готова ли си за нас? — извика Уолди на жена си, после с усмивка обясни на Дейвид: — Сигурно са горе, издокарват се.

Все пак почти веднага Изабел и майка й слязоха долу. А след като си размениха обичайните поздрави и ръкостискания, Уолди потри ръце и се засмя:

— Ела сега, Дейви! Да седнем и да хапнем нещо!

„Хапването“ беше по-малко вечеря, повече — късен, богато сервиран чай. Главното блюдо беше пушена сьомга, подсилено с печено овнешко филе и студена шунка. В добавка — обилно количество кифли и препечен хляб, поднос овесени питки, друг с пасти, трети с маслени хлебчета, бисквити и накрая млечно желе, оцветено розово и потрепващо в чинията. На масата имаше достатъчно храна — и Уолди често отбелязваше този факт — достатъчно, за да изхрани едно обикновено семейство цяла седмица. И сега, след като се захвана с тази тема, благоразположено убеждаваше Мъри и той да прави същото за гостите си.

Въпреки разсеяността му, за Дейвид не остана незабелязано, че предприемачът беше по-словоохотлив и сърдечен от обичайното, а жена му, напротив, забележимо по-малко. По семплото лице на мисис Уолди бяха изписани някаква осторожност и напрегнатост, тя седеше изправена на стола си с вид, твърде различен от обичайното й изражение на топлота и слабост към него. Отговаряше на забележките му без ентусиазъм и изглеждаше нащрек, дебнеща и за най-малкия пропуск от негова страна.

— Подай оцета на мистър Уолди, Дейвид! — В гласа й прозвуча необичайна нотка на порицание.

От друга страна, Изабел бе по-открито влюбена от всякога. Беше облякла нова синя рокля с къси ръкави, ниско изрязана под шията и носеше малко шалче. Личеше, че много се беше погрижила за външността си и обилно се бе напръскала с новия парфюм „Джоки клъб“. В обноските й се съдържаше цялата свенливост на сгодена млада жена, а кукленски сините й очи чезнеха по Дейвид всеки път, когато я погледнеше. Той имаше усещането, че нейната ръка, шареща под масата, търсеше да се съедини с неговата.

— Не си опитал маслените хлебчета — нацупи се тя. — Направих ги специално за теб.

Той си взе едно и вълна от благодарност обля лицето й в руменина. Напук на себе си Мъри се развълнува. Не беше самомнителен. Изведнъж почувства, че нейната привързаност към него беше нещо, което той би трябвало да цени. Макар и да не бе надарена с особено подвижен ум, тя беше едно чувствително момиче от обикновения, безопасен вид и всъщност не изглеждаше грозна с руменото си лице и закръглената си фигура. Тази вечер от начина, по който си беше направила косата, чертите на лицето й бяха загубили тромавостта си, а устната й не беше така провиснала.

— Изабел е рядка майсторка на маслените хлебчета — кимна одобрително предприемачът и си взе едно.

— Да — съгласи се жена му, — никога не ме хваща шубе, че нейното печиво ще ме изложи.

Мисис Уолди употреби простолюден израз, лицето на Изабел се промени и тя погледна майка си с досада. Тази достойна жена винаги подлагаше на изпитание чувството на изтънченост у дъщеря си.

Тази изтънченост у Изабел беше своеобразна, странна физическа реакция, която се предизвикваше дори от най-дребни прояви на неделикатност във всекидневието, например употребата на думи като пот или слюнка дори в подходящ контекст. Тя се изчервяваше дори при вида на космите по ръката на баща си, която той протягаше, за да я потупа по рамото, с една дума реагираше на всичко, което макар и далечно, напомняше за неприлична грубост.