Читать «Грейси Линдзи» онлайн - страница 20

От тези размишления той се почувства по-уверен и в него бавно се надигнаха отново оптимизмът и съобразителността. На всяка цена щеше да открие детето на Грейси, единственото средство, от което би се стабилизирала и улегнала неговата малко вятърничава и своенравна, но възлюбена племенница. Той се обърна и бързо влезе в гостната.

Кейт вече бе разчистила доказателствата за безпрецедентното угощение. Остана само гарафата с шери, която изглеждаше като смъмрена и наказана, макар и върната на старото си почетно място върху бюфетчето.

Беше фактически празна повече от половината и докато разсеяно разучаваше сериозното изтощение на гарафата, изведнъж през ума му мина подозрението, че Грейси сигурно си е пийнала повече от едната чашка, която гостоприемството изискваше. Хвърли бърз поглед към нея. С поруменели бузи и светнали очи, тя бе седнала при пианото и си свиреше бърз валс.

Глава трета

Няколко седмици времето се задържа хубаво и месец юли настъпи с горещини. По прозорците на града се появиха навеси срещу слънцето, а водополивачката започна да обикаля по павираните улици.

Една петъчна нощ към средата на месеца Дейвид Мъри работи до късно в кантората си на Чърч стрийт. Кантората не беше просторна, но излъчваше известна солидност и уседналост. Високото бюро бе изработено от фин махагон, обковано с тежки месингови парапети, а старомодната каса, взидана дълбоко в стената, изглеждаше достатъчно здрава, за да издържи всякаква обсада. Двата прозореца, отварящи се към глухата уличка покрай църквата, бяха закрити от тъмен метален параван, на който с потъмнели златни букви бе изписано „Уолди и Уолди — адвокати“. Същите имена, почти изтрити от лъскане, се четяха и на месинговата табелка на вратата.

Фирмата била основана от Арчибалд Уолди преди повече от петдесет години, после известно време била ръководена от сина му Александър. Алекс обаче проявил по-голяма наклонност към търговията и се заел с предприемачество, като постепенно изоставил адвокатската си практика, а успехът му надминал всички очаквания. Това най-вече бе дало шанс на Мъри.

Изявите на Дейвид като студент по право бяха блестящи. Той нямаше нито пари, нито обществено положение. Баща му, който умря млад, беше прост прислужник в общината, ала Дейвид притежаваше онова неоценимо качество на младите шотландци — не просто ум, но също прилежание и упоритост. Той бе спечелил всички стипендии, които му се предлагаха, и взе степента си с отличие. И тогава просто от това, че беше постъпил за „чиракуване“, без да плаща за обучението си при „Уолди и Уолди“, произлезе и шансът му.