Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 94

Маа Рамотсве стоеше съвсем неподвижна. От едната стая се чу мъжка кашлица. Преди всичките онези години тя беше подозирала, че Ноте се вижда с други жени, но и през ум не й беше минало, че е бил женен. Дали това променяше нещо? Как да го приема? — питаше се тя. Това беше поредната му лъжа, поредното нещо, което скриваше, но тя изобщо не се учудваше. Всичко, което й беше казвал, беше лъжа; в него нямаше и капчица истина.

— Знаеш ли кое е било другото момиче? — попита тя. Зададе въпроса, без да го обмисли, дори без да е наясно дали наистина иска да знае отговора. Но имаше чувство, че трябва да каже нещо.

Маа Мокоти се обърна и я погледна в очите.

— Знам, че вече не е между живите — каза тя. — И аз никога не видях бебето. Той ми е внук, но никога не съм го виждала. Много ми е тъжно за това.

Маа Рамотсве пристъпи към нея и нежно я прегърна през раменете. Раменете й бяха твърди и кокалести.

— Не бива да тъжиш, маа — каза тя. — Ти си се трудила усърдно. Изградила си този дом за мъжа си. Не бива да изпитваш тъга заради никое от тези неща. Другите неща не са толкова важни, нали?

Възрастната жена за миг не отговори нищо и маа Рамотсве продължи да я прегръща. Тя винаги бе мислила, че това е странно усещане; да усещаш дъха на другия, което ти напомня, че всички ние дишаме един и същ въздух, и колко сме крехки. Поне на света имаше достатъчно въздух, за да могат всички да дишат; поне хората не се биеха помежду си за глътка въздух. А и да не говорим, че би било трудно богатите да отнемат всичкия въздух от бедните хора, въпреки че можеха да им вземат толкова много други неща, нали? Черните хора, белите хора: един и същ въздух.

Внезапно възрастната жена вдигна поглед към нея.

— Баща ти — каза тя. — Помня го от сватбата. Той беше добър човек, нали?

Маа Рамотсве се усмихна.

— Беше много добър човек. Вече е покойник, може би знаеш. Но аз продължавам да ходя на гроба му, в нашето градче, в Мочуди. И мисля за него всеки ден.

Старицата кимна.

— Това е хубаво нещо.

Маа Рамотсве нежно свали ръка от раменете й.

Сега трябва да си тръгвам — каза тя. — Трябва да се върна вкъщи.

Тя се сбогува с маа Мокоти, която я изпрати до вратата, а после отиде в тъмното до мястото, където беше паркирала белия микробус. Двигателят запали веднага, както правеше винаги, откакто за него най-редовно се грижеше господин Дж. Л. Б. Матекони, и не след дълго беше поела обратно по изровения черен път, а чекът още стоеше в джоба й, след като така и не беше стигнал до получателя.

И няма да стигне — мислеше си тя заради разговора, който бе провела с маа Мокоти. Значи Ноте се беше оженил, преди да се запознае с нея. Е, в такъв случай, човек с основание може да се запита: дали се беше развел?

Беше стигнала почти до края на черния път, когато белият микробус угасна. Краят дойде ненадейно, също както идва смъртта при човек, който получава инсулт или инфаркт, без предупреждение, когато най-малко я очакваш. Последното, за което си мислеше маа Рамотсве, беше възможността колата й да се повреди; нейните мисли продължаваха да се въртят около разговора с маа Макоти. За нея това гостуване се бе оказало болезнено, поне в началото. Трудно й беше да се върне в тази къща, където всъщност Ноте веднъж се беше нахвърлил да я бие, една неделя преди много години, когато само те бяха в къщата, той беше пиян и внезапно и безжалостно се хвърли срещу нея. Но сега тя се радваше, че е отишла и е могла да поговори с майка му. Макар че тя не й беше казала това за сина й, според нея и на двете им се беше отразило добре да поговорят. Може би на майката вече й беше по-леко, като знаеше, че тя, Прешъс Рамотсве, не таи лоши мисли към нея и е простила на сина й. Това би била една грижа по-малко в живот, който, както й се струваше, беше пълен с тревоги. А за нея самата да каже на майката това, което й бе казала, не костваше много, а в същото време я накара да се чувства много по-добре. Да не говорим за огромното облекчение при мисълта, че може би всъщност не беше престъпница с двама мъже. Ако Ноте все още е бил женен, когато се беше оженил за нея, значи техният брак изобщо не е бил валиден. Това означаваше, че бракът й с господин Дж. Л. Б. Матекони беше напълно законен.