Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 93

Тя беше идвала в тази къща много пъти. Оттогава бе минало много време и сега тя изпитваше обичайното свойство на паметта — да смалява домовете, да ги прави по-тесни и по-сиромашки, отколкото й се бяха стрували някога. Сякаш гледаш света от голямо разстояние и той е по-малък. Тя се опита да си спомни кога за последен път е била тук, но оттогава бяха минали много години и болезнените спомени се бяха заличили.

— Съжалявам, че идвам в къщата ти толкова късно вечерта — каза маа Рамотсве.

Говореше с уважение, понеже се обръщаше към възрастна жена, и нямаше значение, че това е майката на Ноте Мокоти — тя беше възрастна мотсуана и това беше достатъчно.

Жената сведе поглед към ръцете си.

— Той не е тук — каза тя. — Ноте го няма тук.

Маа Рамотсве не каза нищо. В другия край на стаята две врати водеха до останалата част от къщата, спалните. И двете бяха затворени.

Маа Мокоти я видя, че гледа към вратите.

— Не — повтори тя. — В едната стая е само мъжът ми, а в другата имаме наемателка, млада жена, която е на държавна работа. Тя ни плаща, за да живее тук. И това е всичко.

Маа Рамотсве се засрами, че майката на Ноте е усетила съмнението й.

— Вярвам ти, маа — каза тя. — А можеш ли да ми кажеш къде да го намеря?

Възрастната жена направи неопределен жест към града, а после отпусна ръка.

— Някъде в града. Отседнал е някъде в града.

— Но ти не знаеш къде?

Маа Мокоти въздъхна.

— Не знам. Дойде да ни види и пак ще дойде. Но не знам кога.

Тя промърмори още нещо, което маа Рамотсве не разбра, а след това вдигна поглед към посетителката си и маа Рамотсве видя забулените очи с кафявите ириси и замътеното млечнобяло. Това не бяха очите на зъл човек, а очите на човек, който е видял много и се е мъчил с всички сили да направи нещо смислено в един тежък живот. Такива очи можеш да видиш навсякъде, по всяко време, очите на хора, които са живели тежък живот и въпреки това са успели да съхранят човешкото си достойнство пред лицето на страданието и недоимъка.

Маа Рамотсве нямаше представа защо го каза — изобщо не беше възнамерявала да го стори, — но внезапно тя рече:

— Искам да знаеш нещо, маа. Искам да знаеш, че не мисля нищо лошо нито за тебе, нито за Ноте. Това, което се случи, беше преди много време. Ти не беше виновна. А и има неща, свързани със сина ти, с които можеш да се гордееш. Точно така. Неговата музика. Това е голяма дарба и тя прави хората щастливи. Можеш да се гордееш.

Настъпи мълчание. Маа Мокоти отново гледаше ръцете си. После се извърна настрани и погледна лавицата със съдовете.

— Знаеш, че аз не исках той да се жени за теб — каза тя тихо. — Спорех с него. Казах му, че ти си съвсем млада и не си готова за живота, който той води. Пък и той се виждаше с друго момиче. Не знаеше за това, нали? Имаше още едно момиче, което беше родило бебе. Той вече беше с нея, когато се запозна с тебе. Вече беше се оженил за това момиче.