Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 92

Тя стигна до първата от къщите, кафява постройка, осветена от треперливите фарове на белия микробус. Ако паметта не я лъжеше, домът на семейство Мокоти беше през три къщи; ето го и него, досущ както го помнеше — варосана постройка от четири съчленени стаи, с долепена барака от едната страна и стар хамбар накрая на предния двор. И освен това един от прозорците откъм пътя светеше.

Тя спря колата. Все още имаше време да се върне, ако така искаше, имаше време да обърне и да потегли към къщи. Имаше време да скъса чека, който беше написала — чек за десет хиляди пули, платими на приносителя. Имаше време да се опълчи на Ноте и да го предизвика да отиде в полицията, а след това можеше да разкаже всичко на господин Дж. Л. Б. Матекони, който със сигурност би я разбрал. Той беше добър човек и знаеше, че понякога хората забравят да свършат разни важни неща, като например да се разведеш, преди да се омъжиш отново.

Тя затвори очи и пое дълбоко дъх. Знаеше какво трябва да направи, но нейде дълбоко онази част от нея, която продължаваше да бъде жива след всичките тези години, онази част, която просто не можеше да се опълчи срещу Ноте, която я притегляше към него така, както светлината привлича нощна пеперуда — тази част я тласна да отвори портата и да отиде до вратата на къщата.

Обитателите не побързаха да се отзоват на нейното чукане, а когато вратата най-накрая се открехна, беше съвсем малко, така че да може бързо да бъде затръшната. Тя видя зад нея фигура, която първо не разпозна, а след това осъзна, че това е свекърва й, и дъхът й спря. Жената беше остаряла и прегърбена, но наистина беше тя, свекърва й, която не беше виждала много години и която също я разпозна след миг колебание.

Известно време и двете мълчаха. Можеше да се каже толкова много и може би маа Рамотсве щеше да се разплаче, докато говори, но сега беше дошла за друго, а и тази жена не заслужаваше това. Разбира се, тя винаги беше вземала страната на Ноте и си беше затваряла очите за всичко, което се случваше, но коя майка би признала пред хората, а и пред самата себе си, че родният й син е способен на подобна жестокост?

След около минута възрастната жена се отмести бавно и кимна.

— Трябва да влезеш, маа — каза тя.

Докато прекрачваше прага, маа Рамотсве забеляза миризмата. Така миришеше бедността, животът, когато едва свързваш двата края. Това беше миризмата на пестеливо използвана газ за готвене, на дрехи, които не се перяха достатъчно често — поради липсата на сапун. Тя се огледа. Бяха в стая, която служеше и за всекидневна, и за кухня. Гола електрическа крушка мъждукаше над масата, на която имаше полупразен буркан с мармалад, два ножа и сгъната кърпа. На една полица в другия край на стаята бяха наредени няколко метални чинии и тенджери. На стената до лавиците беше закачена с кабарчета снимка, изрязана от списание.