Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 77

Разбира се, не беше единствената, която правеше така. Маа Рамотсве все говореше за Серетсе Кхама и цитираше нещата, които той е казал, но маа Макутси изпитваше леко подозрение. Не че Серетсе Кхама не беше казал цял куп умни неща — беше ги казал, — просто тя имаше усещането, че маа Рамотсве е склонна да изразява определен възглед — собствения си възглед — и след това да го приписва на Серетсе Кхама, при все че той никога не е изказвал мнени​е по въпроса.

Неотдавна се случи нещо подобно, когато маа Рамотсве й каза, че никога не бива да прекарваш коза през ручей и че самият Серетсе Кхама бил казал нещо такова. Маа Макутси силно се съмняваше; поне доколкото тя си спомняше, Серетсе Кхама никога не беше споменавал кози — а тя беше изучавала речите му в училище — и според нея по този начин маа Рамотсве просто се опитваше да направи по-авторитетен своя възглед.

— Кога го е казал? — попита тя.

— Преди много време — отвърна неопределено маа Рамотсве. — Прочетох го някъде.

Този отговор не беше достатъчен за маа Макутси и тя се изкушаваше да каже на работодателката си: „Маа Рамотсве, не бива да забравяш, че ти не си Серетсе Кхама!“ Но за щастие не го направи, понеже би прозвучало грубо и невъзпитано, а маа Рамотсве винаги имаше нещо добро и полезно наум, когато говореше за Серетсе Кхама, нищо, че невинаги цитатите й бяха точни. Истинският проблем, помисли си маа Макутси, е в това, че маа Рамотсве не е ходила в Ботсуанския колеж за секретарки. Ако беше ходила, може би щеше малко повече да внимава какво говори. Официалното образование не би могло да бъде заменено с нищо, мислеше си маа Макутси; интуицията и опитът могат много да помогнат на човек, но всъщност ти е нужно малко повече, за да вършиш работата както трябва. И ако маа Рамотсве беше имала късмета да учи в Ботсуанския колеж за секретарки, каква ли оценка щеше да получи на заключителните изпити? — питаше се маа Макутси. Това беше крайно интригуващ въпрос. Със сигурност оценката би била висока, може би дори… Да, около седемдесет и пет процента. Това беше достоен резултат, макар и с двайсет и два процента по-нисък от нейното собствено постижение. Проблемът с получаването на деветдесет и седем процента е в това, че слага летвата за другите неестествено високо.

Мислите на маа Макутси бяха прекъснати от господин Дж. Л. Б. Матекони, който леко я потупа по рамото.

— Искаш ли да паркирам на алеята пред къщата, маа?

Маа Макутси се замисли.

— ​Да, раа, така ще е най-добре. Помни, че в случая ти нямаш какво да криеш. Просто наминаваш, за да видиш дали всичко е наред.

— Ами ти? — попита господин Дж. Л. Б. Матекони, докато минаваше с пикапа през познатата порта. — Какво ще си помислят за теб?