Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 79

— Какво са направили с трапезарията ми? — прошепна той. — Тук е много странна.

Маа Макутси продължи да се усмихва.

— Много е интересно — каза тя приглушено. — Разбира се, ти си наясно, че…

Тя не завърши изречението си, понеже жената с червената блуза се върна с поднос, на който имаше бира и чаша кока-кола. Тя остави подноса на масата и посочи към един голям кожен диван, сложен до едната стена.

— Можете да седнете — каза им. — Аз ще пусна музика, ако искате.

Маа Макутси взе чашата си с кока-кола.

— Седнете с нас, маа. Днес беше горещо и сигурно ви се иска да изпиете една бира. Пишете я на нашата сметка — ние ще ви черпим една бира.

Жената охотно прие почерпката.

— Много мило от ваша страна, маа. Само да отида да я взема и ще се върна.

Щом като тя излезе от стаята, господин Дж. Л. Б. Матекони се обърна към маа Макутси.

— Да не би това да е… — започна той.

— Да — прекъсна го маа Макутси. — Това е нелегален бар. Господин Дж. Л. Б. Матекони, твоята къща е превърната в нелегален бар!

Господин Дж. Л. Б. Матекони се отпусна тежко на дивана.

— Много лоша работа — каза той. — Всички ще си помислят, че и аз съм забъркан. Ще си кажат, ето го него, върти нелегален бар, като се преструва, че е почтен човек. А какво ще си помисли маа Рамотсве?

— Тя ще разбере, че нямаш нищо общо с това — каза маа Макутси. — А съм сигурна, че и другите ще си помислят същото.

— Не харесвам такива места — каза господин Дж. Л. Б. Матекони, клатейки глава. — Те оставят хората да натрупват големи сметки и да харчат всичките си пари за пиене.

Маа Макутси се съгласи с него. Тя бе развеселена от откритието, което не беше очаквала да направи, но знаеше, че в нелегалните барове няма нищо смешно. Въпреки че хората спокойно можеха да ходят в легални барове, имаше такива, които трябваше да пият на кредит, и нелегалните барове се възползваха точно от такива хора. Те ги насърчаваха да харчат твърде много, а после месец след месец прибираха все по-голяма и по-голяма част от заплатата на клиента. А имаше и други неща: нелегалните барове често биваха свързани с хазарт и така се възползваха от човешките слабости.

Жената се върна с отворена бутилка бира в ръка. Тя вдигна бутилката за наздравица и господин Дж. Л. Б. Матекони й върна жеста, вярно, без особен ентусиазъм, въпреки че реакцията на маа Макутси беше много по-убедителна.

— Е, маа — поде весело маа Макутси, — какво хубаво заведение имате. Много хубаво!

Жената се засмя.

— Не, маа. Това заведение не е мое. Аз само работя тук. Съдържателката е друга жена.

Маа Макутси помисли за миг. Разбира се — такава жена, жена, която кара голям мерцедес, няма да отиде в нелегален бар като обикновен клиент — тя самата трябва да е неговата съдържателка.

— О, да — каза маа Макутси, — аз познавам тази жена. Знам я, тя кара голям мерцедес и има нов млад приятел. Мисля, че се казва Чарли.

— Точно тя е — каза жената. — Чарли е нейният приятел. Понякога идва с нея. Но тя си има и мъж. Той е в Йоханесбург. Важна клечка. Май и той има някакви барове.