Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 75

Господин Дж. Л. Б. Матекони въздъхна.

— Не разбирам защо трябва да ходим в къщата. Нали си плащат наема. Къщата не е изгоряла до основи.

— Но си стои проблемът с Чарли — посочи маа Макутси. — Трябва да разберем защо той ходи в къщата ти. Ами ако са го въвлекли в някаква престъпна дейност, с онази негова издокарана мадама и нейния мерцедес?

При споменаването на престъпна дейност господин Дж. Л. Б. Матекони се намръщи. Откакто беше взел момчетата да чиракуват при него преди няколко години, подозираше, че се забъркват в какви ли не истории с момичета. Той не желаеше да ги разпитва за това в крайна сметка то си беше тяхна работа. Но престъпната дейност беше съвсем друго нещо. Ами ако излезеше статия във вестника, в която пише, че един чирак от „Тлоквенг роуд спийди моторс“ е бил арестуван от полицията във връзка с грабежи? Срамът, който това би му навлякло, би бил непосилен. Неговият сервиз се беше посветил на грижата за клиентите и за техните автомобили, като това се вършеше честно и почтено. Господин Дж. Л. Б. Матекони никога не беше използвал евтини, неподходящи резервни части, карайки същевременно клиента да плати за скъпи и необходими части; той никога не беше давал и не беше взимал подкуп. И беше направил всичко възможно да внуши на момчетата това чувство за етика — търговска, та дори и монтьорска етика, — но изобщо не беше убеден, че е успял. Той отново въздъхна. Тези жени все го пришпорваха да прави едно или друго против волята си. Той не искаше да се намесва в делата на наемателя си. Не искаше да се връща в старата си къща, сега, след като си живееше мирно и кротко в къщата на „Зебра драйв“. Но изглежда, че не му оставяха избор, и затова той се съгласи. Можеха да отидат вечерта, примири се той, малко след пет часа. А дотогава искаше да поработи върху горките автомобили, без да го прекъсват.

— Няма да те прекъсвам — обеща маа Макутси. — Но в пет часа ще съм тук, готова за тръгване.

И точно в пет часа тя махна за сбогом на маа Рамотсве, докато работодателката й се отправи към къщи с белия си микробус, и отиде да напомни на господин Дж. Л. Б. Матекони, че е време да тръгват. Той тъкмо беше свършил работата си върху една кола и беше в добро настроение, понеже ремонтът беше минал много добре.

— Надявам се, че няма да стоим там дълго време — каза той, докато бършеше ръцете си с парче марля. — Нямам да кажа кой знае какво на мъжа, който взе под наем къщата. Всъщност изобщо нямам какво да му кажа.

— Можем да кажем, че сме отишли да видим дали всичко е наред — каза маа Макутси. — А после да подхвърлим нещо за Чарли. Можем да го попитаме дали е виждал Чарли.

— Не виждам никакъв смисъл в това — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Ако е виждал Чарли, ще каже да, а ако не го е виждал, ще каже не. Какъв смисъл има да го питаме?

Маа Макутси се усмихна.

— Ти не си детектив, раа. От пръв поглед си личи.

— Изобщо не съм детектив — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — И не искам да бъда. Аз съм автомонтьор.

— Но си женен за детектив — каза благо маа Макутси. — Хората, понякога прихващат едно-друго от работата на своите половинки. Виж например жената на президента. Сега вече много я бива в откриването на училища и подписването на разни документи.