Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 78

— Може да съм твоята племенница — каза маа Макутси. — Много мъже на твоята възраст имат племенници, които се возят с тях в техните пикапи. Не си ли виждал това, господин Дж. Л. Б. Матекони?

Господин Дж. Л. Б. Матекони я погледна странно. Той никога не беше съвсем сигурен как да приема маа Макутси и подобна двусмислена забележка беше характерна за нейния начин на говорене. Но той не отговори, а вместо това се съсредоточи върху паркирането на пикапа до едната от двете коли до къщата.

Те заобиколиха заедно и отидоха до главния вход, където господин Дж. Л. Б. Матекони потропа гръмко и извика.

— Дворът ми се вижда занемарен — промърмори маа Макутси, като посочи дискретно няколко обърнати с дъното нагоре газени тенекии, които бяха използвани за едно или друго и просто стояха захвърлени.

— Доколкото знам, те са заети хора — каза господин Дж. Л. Б. Матекони. — Може би нямат много време, за да се грижат за двора. Не можеш да ги обвиняваш за това.

— Можеш — възрази маа Макутси, като леко повиши тон.

— Тихо — сгълча я господин Дж. Л. Б. Матекони. — Някой идва.

Вратата отвори жена на около четирийсет и пет години, облечена с яркочервена блуза и дълга до земята зелена пола. Тя ги огледа от главата до петите, а после ги покани с жест да влязат.

— Няма много хора тук — каза, преди те изобщо да успеят да я поздравят. — Но ще ви намеря нещо, ако отидете и седнете отзад. Имам малко ром, а ако искате може да пиете бира.

Господин Дж Л. Б. Матекони едва не се обърна към маа Макутси от изненада. Той не беше очаквал такова делово посрещане, а и беше доста странно да предложиш по такъв начин нещо за пиене, преди да сте разменили каквито и да било думи. Откъде тази жена, която и да беше тя, знаеше кой е той? Може би беше жената на наемателя? Той си беше имал работа само с него и не беше виждал никой друг.

Може господин Дж. Л. Б. Матекони да бе загубил дар слово, но това не важеше за маа Макутси. Тя се усмихна на жената и веднага прие предложената бира за господин Дж. Л. Б. Матекони. Тя самата искаше нещо безалкохолно, така каза — достатъчно било да е студено. Жената кимна и се изгуби в кухнята, като остави господин Дж. Л. Б. Матекони и маа Макутси да влязат навътре в бившата трапезария на господин Дж. Л. Б. Матекони.

Когато живееше в къщата това беше любимата му стая, понеже от нея се откриваше приятна гледка към задния двор с папаите, а зад тях в далечината се виждаше малко възвишение. Сега, когато влязоха стаята нямаше изглед, понеже пред прозореца беше спусната завеса и единствената светлина идваше от две лампи с червени лампиони, сложени на ниска масичка пред завесата. Господин Дж. Л. Б. Матекони се огледа изумен. Той знаеше, че хората имат различни вкусове, но му се струваше доста странно някой да иска да потопи една стая в мрак — и да хаби електрически ток, — когато разполагаше с отлична естествена светлина, при това напълно безплатна.

Той се обърна към маа Макутси. Може би тя беше виждала преди подобно нещо и то нямаше да я изненада. Той я погледна, очаквайки обяснение, но тя само му се усмихна загадъчно.