Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 59

Маа Потоквани извика една млада жена, която стоеше в преддверието на съседния кабинет, помоли я да запари чай за нея и гостенката й и после направи знак на маа Рамотсве да влезе с нея вътре. След като се настаниха, те се спогледаха и зачакаха да видят коя ще започне разговора.

Накрая маа Рамотсве наруши мълчанието.

— Много бях заета, маа — започна тя, клатейки глава. — В агенцията имаме много работа, а и в сервиза все има нещо за вършене, както знаеш. Господин Дж. Л. В. Матекони се нагърбва с твърде много.

Някои хора — сред които и маа Макутси — смятаха, че маа Потоквани най-безсрамно увеличава товара върху плещите на господин Дж. Л. Б. Матекони, но думите на маа Рамотсве не целяха да изтъкнат това. За щастие и маа Потоквани явно не изтълкува забележката й в този смисъл.

— Той е добър човек, мил човек — каза маа Потоквани. — А подобни хора често са твърде заети. Забелязала съм това и при нас. Ей онзи мъж, с когото сега говорех, един от работниците, и той е такъв. Толкова е любезен, че всички го молят да свърши какво ли не. А едно време тук работеше един мъж, който все беше така начумерен, че нищо не правеше, понеже никой, освен мен, разбира се, не смееше да го помоли да направи каквото и да било.

Маа Рамотсве потвърди, че понякога хората постъпват точно така, а след това се съгласи и със следващата забележка на маа Потоквани, че всъщност хората никога не се променят. Почти е невъзможно да накараш един работяга да се труди по-малко; тези хора просто така са устроени.

— Може би се тревожиш за него? — попита направо маа Потоквани. — След онази негова болест не е зле да го наблюдаваш. Нали и доктор Мофат каза, че той работи прекалено много?

— Каза — отговори маа Рамотсве. — Но когато казах това на господин Дж. Л. Б. Матекони, той само отговори: „А какво да речем за самия доктор Мофат? Че никой не работи повече от него! Виждал съм го. Все бърза към болницата и се грижи за хората. Ако мисли, че аз не бива да работя толкова много, защо самият той го прави?“ Това ми каза, маа, и аз нямах какво да му отговоря.

Маа Потоквани изсумтя пренебрежително.

— Това не е отговор — рече тя. — На докторите е позволено да дават съвети, които самите те не спазват. Те знаят кое е правилно, но може и да не могат да го изпълняват. Това не означава, че съветите им са лоши.

Това беше интересно наблюдение и маа Рамотсве го обмисли внимателно, преди да отговори.

— Трябва да помисля над думите ти, маа — каза тя. — Дали е редно да съветваме другите какво не бива да правят?

Въпросът бе изречен и увисна тежко във въздуха, докато внесоха подноса с чай и го оставиха на бюрото на маа Потоквани. Маа Рамотсве хвърли дискретен поглед към него; да, имаше сладкиш — две големи парчета плодов сладкиш, същият, който тя се надяваше да хапне винаги когато посещаваше Фермата на сираците. Липсата на сладкиш на подноса би означавала, че по една или друга причина тя е в немилост; но за щастие днес нещата не стояха така.

Маа Потоквани се наведе и сложи по-голямото парче в чинията на приятелката си. След това сложи другото парче в своята чиния и се зае да налива чая.