Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 58

И затова тя чакала ли чакала, и когато накрая лекарят си подал главата през вратата, това било знак за маа Потоквани да скочи и да извади от торбата си голям плодов сладкиш, който била направила. Тя го тикнала в ръцете на изумения мъж, а момченцето, което се било хванало за полата й, влязло заедно с нея в лекарския кабинет.

— След това вече той не можеше да ми откаже — разказа по-късно маа Потоквани. — Аз веднага отрязах едно парче от сладкиша и му казах, че може да го изяде, докато момчето си събуе обувките и чорапите. И той така и направи. Изяде си сладкиша, а след това не можеше да каже, че няма да прегледа момчето. А след като свърши тая работа, аз го попитах кога ще може да направи операцията и докато той се опитваше да измисли какво да отговори, аз му отрязах още едно парче от сладкиша. И така, кракът на момчето беше опериран и сега не е толкова зле колкото преди. Продължава да куца, но нещата са къде-къде по-добре. Вече може да играе футбол. Може дори да тича. Онзи лекар беше много добър. И освен това не ни взе никакви пари. Каза, че плодовият сладкиш бил достатъчно заплащане.

Подобни постижения, мислеше си маа Рамотсве, бяха предостатъчни, за да компенсират раздразнението, което човек изпитваше понякога заради настоятелността на маа Потоквани, а пък и конкретно в случая маа Рамотсве не бе настроена да мисли за недостатъците на приятелката си. Точно обратното, сега й се искаше да чуе какво мисли тя за няколко заплетени проблема, пред които бе изправена. Поне един от проблемите беше сериозен — какво да се прави с Чарли, — а за другите просто трябваше да се поговори, да се види какво е мнението на маа Потоквани.

Тя видя управителката на верандата пред кабинета й, разговаряше с един от работниците. Тези мъже бяха важни членове на персонала на Фермата на сираците; те се справяха с всички дребни проблеми, изникващи на подобно място — запушени тръби, прекършени клони, появяването на змия или на бездомно куче.

Тя изчака в белия микробус, докато двамата привършат разговора си, а след това излезе и тръгна към верандата през прашния паркинг.

— Е, маа — провикна се маа Потоквани. — Дошла си тъкмо когато си мислех, че е време да направя чай. Много те бива.