Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 61

— Но кой би донесъл тиква и я би оставил там без каквото и да било обяснение? — попита маа Рамотсве. — Ти би ли направила подобно нещо?

Маа Потоквани се почеса по главата.

— Не, нямаше да оставя тиква пред къщата на някого, освен ако не му обясня защо. Редно е да оставиш съобщение с тиквата или по-късно да кажеш на човека: аз бях онзи, които остави тиквата пред вас.

— Точно така — каза маа Рамотсве. — Така биха направели повечето хора.

— Вярно, случвало се е хора да оставят подаръци тук, пред нашата врата — каза маа Потоквани. — Веднъж намерих една кутия с храна, която просто беше оставена без никаква бележка. Някой добър човек я беше донесъл за децата.

— Това е хубаво — каза маа Рамотсве. — Но то е друга работа, нали? Аз не съм благотворителна институция. Никой не би оставил тиква, защото си мисли, че имам нужда от тикви.

Маа Потоквани бе напълно съгласна с този довод и тъкмо се канеше да отбележи това на глас, когато изведнъж замлъкна. Беше й хрумнала друга възможност. Маа Рамотсве приемаше, че тиквата е била за нея, но нима не можеше някой да я е оставил там погрешка? Възможно беше някой да е искал да даде тиквата на друг човек, който живее на „Зебра драйв“, но я беше оставил пред грешната врата. Тя тъкмо се канеше да направи това предположение, когато маа Рамотсве й попречи.

— Има ли значение? — каза замислено маа Рамотсве. — Ето на, говорим за една тиква, а в страната има цял куп тикви. Разумно ли е човек да си губи времето да приказва за тикви, когато има много по-важни неща?

Маа Потоквани мислеше по същия начин.

— Напълно си права — каза тя. — Достатъчно говорихме за тази тиква. Нека сега да поговорим за нещо по-важно.

Маа Рамотсве не изгуби нито миг.

— Е — поде тя, — ние имаме много голям проблем с Чарли. Според мен по-голям дори от оня трън, който му се беше забил в дъното на панталоните, когато скочи с парашут.

— За жена ли става дума? — запита маа Потоквани.

— Да — отвърна маа Рамотсве. — Слушай сега какво се случи.

Маа Потоквани се облегна на стола си. Тя имаше слабост към Чарли, откакто той скочи с парашут по време на акция за събиране на пари за Фермата на сираците. За нея той беше доста оригинален тип и перспективата да научи някоя и друга пикантна клюка за любовните му похождения я интригуваше. Но след това тя си спомни, че имаше едно нещо, за което искаше да съобщи на маа Рамотсве. И бе важно да повдигне този въпрос, преди маа Рамотсве да се впусне в историята, защото в противен случай можеше да забрави. Ето защо тя вдигна ръка и я прекъсна.

— Преди да започнеш, маа — каза тя, — има нещо, за което трябва да ти кажа.

Маа Рамотсве погледна приятелката си с очакване. Питаше се дали маа Потоквани вече не знае за любовната история на Чарли и може да й разкаже нещо за въпросната жена. Маа Потоквани знаеше толкова много за всички събития наоколо, че нищо чудно да беше наясно коя беше жената зад волана на лъскавия сребрист мерцедес.

— Никога няма да познаеш кого видях в града онзи ден — каза маа Потоквани. — Направо не можах да повярвам на очите си.