Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 56

— Когато той каза, че трябва да отида в затвора за две години, отначало не можех да се обърна. Жена ми беше отзад, чух я как изплака и затова се обърнах и я видях там с двете ни момиченца и момиченцата гледаха татко си и се чудеха дали сега ще се прибера в къщи с тях, а аз не знаех какво да направя, дали да им помахам за сбогом и затова просто си седях, докато полицаите, които стояха от двете ми страни, не казаха, че е време да тръгвам. Тези полицаи се отнесоха добре с мен. Не ме блъскаха, не ми говореха грубо. Единият от тях каза: „Съжалявам, раа. Съжалявам за това нещо. Сега трябва да дойдеш с нас“. И аз тръгнах и не се обърнах повече.

Той млъкна и настъпи мълчание. Маа Рамотсве протегна ръка и взе от масата един молив. После го остави обратно. Маа Макутси не помръдваше. Нито една от тях не продума, понеже усещаха, че просто няма какво да кажат.

Десета глава

Винаги има време за чай и сладкиш ако се намира

Дошло беше време маа Рамотсве да навести маа Силвия Потоквани, вдъхващата страхопочитание управителка на Фермата на сираците. За това посещение нямаше конкретна причина; нито управителката бе повикала маа Рамотсве за нещо, нито бе помолила господин Дж. Л. Б. Матекони да отиде да извърши някоя належаща поправка. Това си беше чисто светска визита, от онези, които маа Рамотсве обичаше да прави, когато имаше чувство, че е дошло време да седне и да си поговори. Хората не прекарват достатъчно време в седене и приказки, мислеше си тя, а беше важно седенето и приказването да се съхрани като традиция.

Двете жени се познаваха от много години и бяха стигнали до онази уютна територия, когато старото приятелство може да бъде подемано и после оставяно настрани, без това да му навреди. Случваше се да минат няколко месеца, без да се видят, но това нямаше значение. Разговор, който бе останал незавършен в началото на сезона на жегата, можеше да се възобнови след дъждовете; въпрос, зададен през януари, можеше да получи отговор през юни или по-късно, а дори и изобщо да не получи отговор. Нямаше нужда от официалности или предпазливост, всяка една от тях чудесно познаваше кусурите на другата.

Какви бяха кусурите на маа Потоквани? Е, стига да речеше, маа Рамотсве веднага можеше да направи списък. Всички знаеха, че маа Потоквани обича да командва; тя беше командвала господин Дж. Л. Б. Матекони в продължение на години, а той безропотно се оставяше да бъде командван. Безброй пъти го беше молила да й помага да удължи живота на водната помпа, далеч извън границите на отреденото й време, а да не забравяме и вечно повреждащият се минибус, който трябваше да е отишъл на гробището за автомобили още преди години, но продължаваше да пърпори по пътищата благодарение на ненадминатите монтьорски умения на господин Дж. Л. Б. Матекони. Поне помпата бе сменена, когато най-накрая той се опъна и каза, че времето е дошло, но все още не беше събрал смелост да направи същото и за минибуса.