Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 52

Той млъкна и отново доби леко виновен вид, сякаш смелостта, нужна за тази декларация, го бе напуснала.

Маа Рамотсве не откъсваше очи от него.

— Нямаше да кажа това, раа — рече тя спокойно. — Нямаше да ви давам съвет, щях да ви предложа работа. И това е.

В продължение на няколко секунди господин Полопетси не каза нищо, а само я гледаше, а след това се обърна и погледна маа Макутси, сякаш търсеше потвърждение. Маа Макутси му се усмихна окуражително.

— Да, раа — каза тя. — Маа Рамотсве не говори празни приказки. Тя ще ви предложи работа.

Маа Рамотсве се приведе към него и потропа с пръсти по бюрото си.

— Тази работа е тук, в сервиза — каза тя. — А може би ще вършите това-онова и за нас. Можете да ни помогнете. Не е кой знае какво.

Господин Полопетси като че ли не разбираше съвсем какво му казват. Той отвори уста, сякаш се канеше да проговори, а после я затвори отново. Накрая попита:

— Тази работа за дълго време ли е? Или само за няколко дни?

Маа Рамотсве сведе поглед към бюрото си. Тя не беше обсъждала този въпрос с господин Дж. Л. Б. Матекони и сега, изправена пред надеждите на господин Полопетси, трябваше да вземе решение.

— Ще продължи поне една година — каза уверено. — Не можем да видим какво ще се случи след това. Но за една година е сигурно.

След тези думи тя хвърли поглед към маа Макутси, която повдигна вежди. Маа Макутси разбираше, че работодателката й е склонна да се поддава на импулси, също както правеше понякога господин Дж. Л. Б. Матекони. И двамата бяха способни да реагират импулсивно, проявявайки доброта към някого, за което после другият ги укоряваше. Маа Макутси беше станала свидетелка на два отлични примера за това. Маа Рамотсве беше действала точно по този начин, когато я повиши в помощник-детектив. Маа Макутси съзнаваше, че това се случи във време на финансово затруднение, когато здравият икономически разум би диктувал точно обратното. Но маа Рамотсве не можеше да я разочарова и просто бе направила това, което й диктуваше сърцето. А и нали след това господин Дж. Л. Б. Матекони направи абсолютно същото, когато осинови двете деца от фермата на сираците? Всички знаеха, че маа Потоквани се разпорежда с господин Дж. Л. Б. Матекони както си иска, и сигурно бе намерила начин да го принуди или да го подлъже да вземе това решение — хитрата управителка отлично знаеше как да се възползва от доброто му сърце. Ето защо днешното решение никак не беше необичайно, въпреки че щеше да се наложи маа Рамотсве все някога да си признае пред господин Дж. Л. Б. Матекони, че е дала тази гаранция.

— Е, раа? — попита маа Рамотсве. — Искате ли тази работа?

Господин Полопетси кимна.

— Сърцето ми е твърде пълно, за да говоря — каза той. — Сърцето ми е твърде пълно, маа. Вие сте много мила жена. Бог е гледал отгоре, когато направи така, че да ме бутнете. Това е Божие дело.