Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 50

Накрая на вечерта той й благодари и й предложи да я закара до вкъщи.

— Колата ми е отвън — ми каза той. — Мога да ви закарам.

Тя се колебаеше. Изпитваше съжаление към този мъж, който изглеждаше напълно безобиден, но не на това се беше надявала тази вечер, не това беше очаквала. Бе видяла поне четирима мъже, които изглеждаха привлекателни и интересни, ала те дори не я бяха погледнали. Вместо това й се беше паднал този клетник, вярно, порядъчен мъж, но с ужасно заекване и невероятно непохватен. Трябваше да му откаже, за да не го насърчава, и да почака минибуса или дори да се прибере пеша. Щеше да й отнеме не повече от трийсет минути и не би било опасно в този вечерен час.

Тя го погледна и забеляза под мишниците му тъмни петна от пот. Всички ние сме хора, направени от вода и сол, всички сме хора. И тя за миг си помисли за брат си, за горкичкия Ричард, когото обичаше и за когото се грижеше, Ричард, който нощем се обливаше в пот, връхлитан от кошмарната треска. Не, не би могла да наскърби този мъж; не би могла да му каже: съжалявам, не мога да приема вашата любезност.

Ето защо тя се съгласи и двамата излязоха заедно от залата. На входа господин Фанопе им се усмихна и каза, че с нетърпение очаква да ги види следващия петък.

— Двамата сте много добра двойка — каза той. — Чудесно си подхождате. Маа, вие сте добра танцьорка, а вие, раа, с времето ще започнете да танцувате по-добре.

Маа Макутси изпита разочарование. Тя се беше опасявала, че ще я насадят да танцува с този мъж на всеки урок, и ето че страхът й се оказваше оправдан.

— Не съм сигурна, че ще мога отново да дойда — избъбри тя. — Много съм заета.

Господин Фанопе поклати глава.

— Трябва да дойдете, маа. Приятелят ви има нужда да му помагате с танцуването, нали, раа?

Фути Радифути грейна от радост, а след това избърса челото си с червена кърпичка.

— Много съм щастлив да танцувам с… — думите излизаха от устата му мъчително бавно и господин Фанопе го прекъсна, преди да е довършил.

— Е, добре — каза учителят. — Значи ще видя и двама ви следващия петък. Много хубаво. — Той обхвана с жест другите танцьори. — Някои от хората тук всъщност не се нуждаят от уроци. Но вие се нуждаете.

След като излязоха, те тръгнаха безмълвно към паркинга зад железарския магазин. Колата на Фути Радифути беше в далечния край, скромен бял автомобил с навита на спирала антена. Обаче колата си е кола, а това вече даваше на маа Макутси някаква информация за него. Както би изтъкнала маа Рамотсве, самият факт, че той има кола, вече ни говори нещо, маа. Това означава, че той има хубава работа. А сега погледни ръцете му, маа, както и обувките му, и се запитай какво ти казват за него. Докато той палеше колата, маа Макутси погледна дланите му, но те не й казаха нищо. Е, всъщност поне едно нещо й казаха, усмихна се тя мислено. Всичките му пръсти си бяха на място. Явно не беше касапин.