Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 51

Тя му обясни как да стигнат до дома й, където той спря колата и остави двигателя да работи, докато тя излизаше. Тя изпита облекчение, че той не е имал никакви други очаквания, и любезно му благодари.

— Ще се видим другата седмица — каза, макар да не беше възнамерявала да го изрече. Нямаше намерение да дава никакво обещание, но ето че го беше сторила, по-скоро от съжаление към него, отколкото от нещо друго. И тя забеляза, той явно оцени жеста й, понеже се усмихна и понечи да каже нещо. Но не успя да завърши. Думите заседнаха на гърлото му и той онемя. Тя затвори вратата и му махна, когато той потегли с бялата си кола, а след това се загледа в червените стопове, които постепенно изчезнаха в мрака.

Девета глава

Господин Полопетси започва работа в сервиза

Поправката на велосипеда бе извършена от по-младия чирак. Той бе успял да изправи кормилото и деформираната джанта и макар че велосипедът не приличаше на съвсем нов, вече можеше да се кара безопасно. На маа Рамотсве това никак не й беше приятно; искаше й се да може да каже на собственика, че колелото е в отлично състояние, дори още по-добро от преди, но знаеше, че не би могла да твърди подобно нещо. Вместо това щеше да се наложи да му каже, че са направили всичко възможно и тя се надява той да е доволен от поправката. Разбира се, с оглед на предложението, което тя смяташе да му направи, той надали щеше да има някакви възражения.

Беше го помолила да дойде в сервиза, за да си вземе колелото, и ето че той почука на вратата на кабинета й, хванал шапката си в ръка. Тя го покани да влезе и той пристъпи, но не наперено, както обикновено влизаха мъжете, а сякаш почти извинително. Маа Рамотсве забеляза това и се запита доколко ли това се дължи на затвора или поне на факта, че затворът влияе по този начин на един честен човек, който е бил изпратен там несправедливо. Каква по-голяма неправда от тази може да има, каква по-голяма обида? Да знаеш, че са те затворили за нещо, което не си извършил, или за нещо, за което не заслужаваш наказание; сигурно много боли, помисли си тя.

Тя се изправи, за да го приветства.

— Добре сте дошъл, раа — каза. — Влезте, седнете, за да поговорим. А след това…

— Не е ли готово колелото? Не е ли поправено?

Тя се усмихна, за да го накара да се отпусне.

— Разбира се, че е готово, раа. Направихме всичко възможно, всъщност чиракът направи всичко възможно, ей онзи там. Надявам се, че сега всичко е наред.

Той видимо изпита облекчение.

— Радвам се, маа. Това колело ми е нужно, за да си търся работа.

Маа Рамотсве погледна към другия край на стаята, където маа Макутси седеше зад бюрото си и те се спогледаха.

— Е, раа — започна тя. — По този въпрос мога да ви кажа нещо. Ще ви кажа…

И в този миг господин Полопетси неочаквано вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Не, маа — каза той вече по-категорично. — Моля ви, не ми казвайте. Толкова много хора са ми казвали вече как мога да си намеря работа. Всички казват, потърси тук, потърси там. И аз го правя, обаче нищо не става. Винаги все същото — разказвам им какво ми се е случило и те казват, благодарим, но не можем да ви помогнем. Точно така ми казват. Всеки път. Затова, моля ви, не ми го казвайте отново. Знам, че сте мила, но вече съм го чувал толкова пъти.