Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 49

Те започнаха да танцуват и на маа Макутси веднага й стана ясно, че партньорът й не притежава почти никакво чувство за ритъм. Докато тя броеше „бавно, бавно, бързо, бързо“, както им беше обяснил господин Фанопе, той явно броеше „бавно, бавно, бавно, бързо“, или дори „бавно, бавно, бавно, бавно“. Но каквото и да правеше, то нямаше нищо общо с това, което правеше маа Макутси.

След няколко минути некоординирано въртене господин Фанопе се приближи към тях и потупа Фути Радифути по рамото.

— Не, раа — каза, размахвайки укорително показалец. — Вие се мятате във всички посоки. Това не е футбол. Това е куикстеп. Стъпва се така: „бавно, бавно, бързо, бързо“.

Фути Радифути явно се засрами.

— Много с… с… с… съжалявам — запелтечи той. — Не ме бива в танците. Съжалявам.

— Нека аз да броя — предложи маа Макутси. — И този път вие само ме слушайте.

Започнаха отново да танцуват, като маа Макутси броеше на глас и водеше Фути Радифути, опитвайки се да приведе стъпките им в хармония. Не беше лесно; Фути Радифути изглеждаше невероятно непохватен и независимо колко отчетливо броеше тя, той явно следваше съвсем друг ритъм.

Важно е да се движим бързо, след като преброя две — извика маа Макутси на фона на един особено шумен пасаж на барабаните. — Именно затова танцът се нарича куикстеп.

Фути Радифути кимна. Той вече имаше доста унил и нещастен вид, сякаш съжаляваше, че е решил да дойде на курса. От своя страна маа Макутси беше сигурна, че хората ги зяпат, докато се препъват насам-натам. И вече се питаше дали не беше сгрешила — дали нямаше да е по-добре да си беше седяла на мястото, без никой да я покани, вместо да се окаже въвлечена в този неумел танц. Но ето че през няколко двойки тя видя познато лице. Хвърли само един поглед, а след това отклони очи. Точно така, тя беше, една от жените, с които беше учила в Ботсуанския колеж за секретарки, едно от онези издокарани, обичащи забавленията момичета, изкарало на заключителните изпити едва петдесет процента. И ето че сега тя танцуваше с един уверен и привлекателен мъж. Маа Макутси не смееше да погледне отново към нея, но бе принудена да го стори, когато се оказаха все по-близо и по-близо една до друга.

— Я виж ти! — извика лъскавото момиче. — Значи наистина си била ти! Грейс Макутси!

Маа Макутси се направи на изненадана, като се усмихна на другото момиче. Тя забеляза, че погледът на познатата й бързо се насочва към Фути Радифути, а след това се връща към нея с насмешка.

— Коя е тя? — запелтечи Фути Радифути. — Коя…

— Просто една моя позната ми каза нехайно маа Макутси. — Забравих как се казва.

— Тя е много добра танцьорка — каза Фути Радифути, като се препъваше на всяка дума.

— Танците не са всичко — отсече маа Макутси. — Има и други неща.

Урокът по танци продължи почти два часа. Видяха още демонстрации на куикстеп, изпълнени с лекота и блясък от господин Фанопе и маа Бети, а после и демонстрация на валс, след което всички те бяха подканени да се опитат да го танцуват. Маа Макутси, която по време на демонстрацията се раздели с Фути Радифути, се надяваше, че някой друг ще дойде и ще я покани на танц, но Фути Радифути бързо я издири и непохватно я поведе обратно към дансинга.