Читать «Във весела женска компания» онлайн - страница 48

При дадения знак мъжете се изправиха и тръгнаха към другия край на дансинга или пък се обърнаха към някоя жена, която седеше до тях. Неочаквано настъпи оживление и маа Макутси затаи дъх от вълнение. Към нея вървеше един мъж, висок мъж с мустаци и бяла риза. Тя сведе очи към обувките си. Сигурно щеше да е добре да се танцува с него, приличаше на мъж, който уверено ще води партньорката си.

Но той не покани нея; пристъпи към жената, която седеше до нея, която се изправи с усмивка и пое ръката му. Маа Макутси продължаваше да чака. Като че ли всички си намериха партньор и отидоха на дансинга — всички, с изключение на нея. Тя сведе поглед. Именно от това унижение се беше страхувала; изобщо не биваше да ходи там. Ето, щеше да си остане без партньор и господин Фанопе щеше танцува с нея по милост, та всички да разберат, че никой не я е поканил. Заради очилата е, каза си тя. Заради очилата и заради това, че съм обикновено момиче. Аз съм просто едно най-обикновено момиче от Бобононг.

Тя вдигна поглед. Един мъж стоеше пред нея, приведен, за да й каже нещо. Сред врявата, която цареше наоколо, тя не можа да разбере думите му, но явно беше мъж и явно я канеше да танцува.

Маа Макутси се усмихна и се изправи.

— Благодаря ви, раа — каза тя. — Казвам се Грейс Макутси.

Той кимна, махна към дансинга и заедно тръгнаха натам сред най-голямото гъмжило. Маа Макутси хвърли крадешком поглед към партньора си. Видя й се малко по-възрастен от нея; не особено привлекателен, но с мило изражение. И освен това ходеше малко странно, така, сякаш обувките го стискаха.

— Как се казвате, раа? — попита тя, докато стояха заедно сред останалите двойки и чакаха музиката да засвири.

Мъжът само я гледаше. Явно говоренето представляваше усилие за него.

— Казвам се Фути Радифути — каза накрая. Това бяха думите му, но те не излязоха направо по този начин. „Казвам се“ прозвуча като: „К… к… к… казвам се“, а „Фути“ — „Ф… ф… Фути“. Явно страдаше от сериозно заекване и маа Макутси се почувства обезсърчена. Подобно на маа Рамотсве тя беше, мила жена, но сега си помисли, че все такъв й е късметът — да я изберат последна, при това мъж, който е леко патрав и ужасно заеква. Но въпреки това той беше мъж и поне тя танцуваше с някого, а не седеше нещастна и нежелана от никого. Ето защо тя се усмихна окуражително и го попита дали е танцувал преди.

Фути Радифути отвори уста, за да каже нещо, и маа Макутси зачака отговора, но думите така и си оставаха неизречени. Той прехапа устната си, а в погледа му се четеше извинение.

— Не се тревожете, раа — каза безгрижно маа Макутси. — Няма нужда да говорим сега. Можем да поговорим по-късно, след като потанцуваме. Не се тревожете. Аз за пръв път идвам на уроци по танци.

Господин Фанопе вече бе подредил двойките и даде знак на оркестъра да засвири.

— Хванете партньорките си — извика той. — Не, господа, не ги стискайте. Добрият танцьор държи партньорката си деликатно. Ето така. Виждате ли?