Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 39

Ама всичко тук има много ергенски вид. Май човекът живее сам.

— Коняк за запознанство… не става… — размишляваше на глас Чингиз. — Водка… ще се напием.

Той ме погледна втренчено и кимна, сякаш бе останал доволен от нещо.

— Точно така, ще се напием… Бира не искам, макар че… Ти искаш ли бира?

Разглеждах кухнята, опитвайки се да открия на бар плота в ъгъла кранчетата за бира. И ги видях. „Гинес“, „Килкени“ и още две други марки…

— Ако алтернативата е вино или уиски, предпочитам бира — с някак чужд глас казах аз. Сетих се за оная стара кинокомедия за момчето, което за миг порасна, забогатя и сложи насред апартамента си автомат за кока-кола, който се задейства с ритник…

— Решено — съгласи се Чингиз. Отиде до хладилника — със същите чудовищни размери, както и всичко останало. Отвори го, порови се из пакетите с лъскави и прозрачни опаковки. Извади няколко, с резенчета най-различен кашкавал. — А нещо за ядене искаш ли?

— Засега не.

— И правилно. Разпечати това, какво гледаш. Там на масата има нож.

Заех се с кашкавала, а Чингиз извади две огромни кристални халби и ме погледна въпросително:

— Каква бира искаш?

— Чешка има ли? — попитах аз с тайната надежда, че ще го затрудня.

— Само „Пилзнер Урквел“.

— Става — съгласих се аз с тона на човек, който използва най-хубавата в света светла бира, за да си плакне краката.

С халбите в ръце се настанихме в кожените кресла до бара.

— Прозит — казах аз.

— Прозит — съгласи се Чингиз.

Бирата беше върховна.

— Ти си бил готин — изненадващо заяви домакинът. Пресегна се и ме потупа по рамото. — Не те ли потиска прекалено всичко това?

Отново огледах кухничката, открих още една симпатична подробност — стълба към втория етаж, и попитах:

— Какво има там?

— Трапезария. Със стъклен покрив.

Преди да се сдобиеш със стъклен покрив в Москва, трябва да имаш железен гръб. Поклатих глава.

— Не ми се мисли колко струва тая барака. Със сигурност само милионер може да си я позволи.

— За съжаление — без капка позьорство се съгласи Чингиз. — Значи, става?

— Шокира… но поносимо.

— Това е добре. Когато хората се шашкат, започвам да се притеснявам. Пък аз хич, ама хич не обичам да се притеснявам, Леонид… Та как я кара нашия приятел Маниака?

— Жив и здрав е. Поне в дълбината.

— А къде се намира в момента телом?

— В Сан Франциско.

Чингиз кимна. Проверяваше ме простичко и без да го скрива.

— Как мислиш, каква бира би предпочел той?

— „Гинес“.

— Колко човека се събраха на шлепа първия път?

— Не знам.

Чингиз учудено приповдигна вежди.

— Не съм бил там. Изобщо не знам за какво става дума. Беше ми казано да спомена за шлепа, ако не се сетиш кой е Маниака.

— Преди му викаха Тъмата — промърмори Чингиз. — Добре. От каква помощ се нуждаеш?

Дотук с церемониите, така ли?

— Трябват ми бойни и защитни програми на „Virtual guns“. Най-новите.

Чингиз прехапа устни, отпи глътка бира. Изглеждаше така, сякаш с по-голямо желание би ми подарил мерцедес, отколкото диск с програми.

— От какво се издържаш?

— Работя като хамалин в дълбината.

— Ти не просто работиш там… Ти живееш там. А защо ти е оръжие от „вигите“?