Читать «Фалшивите огледала» онлайн - страница 208

— Това е… Сега Тоха ще ти каже своя ключ. Двойкаджия…

Тъмния Дайвър се приближава към Подляра. Поглежда към мен, усмихва се. Аз не мога да се усмихна в отговор… но усещам, че бих могъл да го направя. Виж ти. Намериха се някакви допирни точки между нас.

Всичко разбирам. И че ключът, състоящ се от думи, които имат значение, е по-удобен. И че ако се използва такъв ключ, трябва да се състави смешна фраза, нелепа и лесно запомняща се. И че тя дотолкова не подхожда на образа на Чингиз, че е напълно надеждна.

И все пак… все пак е смешно…

— Здрасти, старче… — изрича басово в слушалката Подляра. — Хубаво ключе има Чингиз, а? Ние тук едва не пукнахме от смях…

— Не протакай — тихо се обажда Тъмния Дайвър.

— Значи, ето какво… Моя ключ също не е труден. Но някои думи могат да ти се сторят непознати… ако има нещо, ще го уточним буква по буква. И изобщо… не се съсредоточавай върху смисъла.

Чингиз очевидно се напряга.

— Ами… такива са ми шегите, глупави. Сленг, ненормативна лексика… ти си голямо момче…

— По-бързо! — В гласа на Тъмния Дайвър се появява лека заплаха.

— Ако има нещо, после ще те отведа на преглед при психолог…

— От какви думи си съставил ключа? — съска Чингиз.

Подляра въздъхва и неизвестно защо понижава глас:

— Накратко, слушай… буквите се редуват, първата е малка, втората главна, третата малка и така нататък… няма никакви интервали. Набирай механично…

И той произнася ключа си.

За десет секунди в библиотеката настъпва гробна тишина. Тъмния Дайвър стои, замръзнал като скулптура, и червенина залива лицето му.

На мен също ми се иска да се изчервя. Но не мога.

После се чува ледения глас на Чингиз:

— Какви ги говориш на детето?

Подляра изсумтява, но не отговаря.

— Ще те убия, пънкар ненормален…

Подляра се начумерва и с доста сух, академичен тон, произнася в слушалката:

— Да, момче, разбирам, че въпросната дума рядко се използва в множествено число и поради това звучи някак необичайно. Не, няма да я намериш в речника… в нито един. Но според общоприетите граматични правила формата за множествено число трябва да се образува именно така.

Чингиз шумно издишва.

— Какво? — Подляра се замисля за миг. — Не, не, разбира се! Това всъщност е невъзможно. Противоречи на анатомията, физиологията и психологията на човека. А ако попиташ специалист по съпромат, ще разбереш че е и против законите на физиката. Това е просто някаква иронична фантазия, изразена с ненормативна лексика. Добре, после ще го обсъдим. Всичко е, да. Не зацикляй, става ли? Въведи ключа си и ни изпрати файла.

Тъмния Дайвър, без да каже нито дума, отнася слушалката обратно върху полицата на камината. Връща се при масичката.

У мен се появява чувството, че сега той се страхува да се доближи до Подляра.

— Чингиз, ами какво да правя? — жално се обажда Подляра. Да умирам ли сега? Твоя ключ… също си го биваше.

— Моят ключ могат да го четат пред елхата в детската градина! — изкрещява Чингиз. — В сравнение с твоя!

— Е, не преувеличавай… Бъди по-обективен, Чингиз!

— Как можа да го кажеш!

— Затова пък такъв ключ никой няма да избере!